Брюксел натиска Гърция да закрива банки

Сред тях е и петата по големина ATE Bank

Въпреки проблемите досега гръцката банконва система оцелява на натиска.

Европейската комисия (ЕК) настоява Гърция постепенно да закрие някои банки, включително петата по големина ATE Bank, твърдят източници, цитирани от Reuters. Въпреки че е в отговорностите на централната банка на Гърция да закрива изпаднали в затруднение банки, Брюксел също има думата по отношение на правилата за държавните помощи, което му дава право да откаже искане за оказване на помощ на банка, ако комисията реши, че спасяването й е прекалено скъпо - и на практика да принуди банката да се закрие.

По време на кризата ЕК рядко използва в пълен мащаб правата си по отношение на държавните помощи, така че малко европейски банки бяха закрити. Ако се наложи да ги приложи спрямо Гърция, то това би белязало началото на по-агресивна позиция по отношение на слабите европейски банки в основата на кризата и е възможно Брюксел да използва същите правомощия за закриване на банки в Испания и Португалия.

Източникът, пожелал анонимност, посочи, че ЕК преминава към нова фаза спрямо Гърция, Португалия и Испания, така че някои банки ще трябва да свият дейността си, а други да бъдат закрити. "ATE Bank ще трябва да бъде закрита или постепенно да спре дейността си след известно време", допълни той.

ATE Bank и гръцката централна банка не пожелаха да коментират тази информация. Гръцкото финансово министерство първоначално също отказа коментар, но по-късно отрече тези твърдения.

Миналия месец четирите най-големи гръцки банки - National Bank of Greece, Alpha, Eurobank и Piraeus Bank, които имат поделения в България, получиха капиталова инжекция от 18 млрд. евро като част от спасителната програма на стойност 130 млрд. евро от Европейския съюз (ЕС) и Международния валутен фонд (МВФ).

Коя е ATE Bank

ATE Bank, която е държавна земеделска банка, основана през 1929 г., не получи пари по тази програма, след като не успя да представи план за собствената си по-дългосрочна жизнеспособност, така че сега е в центъра на безпокойствата, отбелязват източниците на агенцията. Гръцките власти са започнали да подготвят банката за постепенно закриване, което не означава незабавно спиране на дейността й, но се очаква това да започне през втората половина на годината.

Говорителят на еврокомисаря за конкуренцията Хоакин Алмуния посочи, че миналата година е бил одобрен план за преструктуриране на ATE Bank, предвиждащ стъпки за нейното оздравяване, което може да включва мерки за рекапитализация.

В случай на постепенна ликвидация, вложителите, които към септември миналата година са имали над 17 млрд. евро в банката, ще бъдат защитени от гръцката схема за гарантиране на депозитите, при която са защитени до 100 хил. евро от всеки депозит.

Всяко закриване на банка в Гърция, чието бъдеще ще определи оцеляването на еврозоната, ще бъде много чувствителен въпрос, отбелязва Reuters. Нито една от големите банки в страната не беше ликвидирана по време на кризата.

Представители на управляващите обаче са на мнение, че останалите пари от помощта за Атина - около 7 млрд. евро в момента, с възможност да бъдат отпуснати допълнително 25 млрд. евро от спасителния фонд на ЕС и МВФ - са недостатъчни за рекапитализиране на всички банки и някои от тях ще трябва да
бъдат пожертвани, за да бъде осигурено бъдещето на най-големите.

ATE Bank, която се провали на европейските тестове за устойчивост миналия юли, е отпуснала кредити на стойност над 20 млрд. евро по данни от септември 2011 г. Банката излезе от рамките на чисто земеделското кредитиране и се насочи към цялостно търговско банкиране между 2000 и 2009 г., което
й докара тежки загуби от лоши кредити на фермери и потребители, а освен това отписа голяма част от държаните от нея гръцки държавни облигации.

В ЕС няма европейска рамка за постепенно закриване на банки. И докато в САЩ бяха закрити стотици банки след кризата с ипотечните кредити, европейските страни се въздържат от такива мерки, но мисленето в тази посока постепенно се променя.

"В Европа слабите банки по един или друг начин бяха поети от по-големи банки", подчерта източник от Европейската централна банка. Сред редките случаи на закриване на европейски банки заради
кризата в Европа са Anglo Irish Bank и германската WestLB. В Дания също бяха закрити няколко малки банкови компании, припомня агенцията.

Сайт ще ни учи как да инвестираме

Ниската финансова култура на българина е една от причините за малкото играчи на борсата - само 0,3% от българите инвестират в акции. Това съобщи Антония Гинева, зам.-председател на Комисията за финансов надзор (КФН) на конференция вчера.

Според нея процентът ще се повиши, ако се подобрят познанията.
КФН подготвя сайт, в който ще има речник на термините, тестове за самооценка, помагало за разбиране на общите условия на застрахователите, извлечението от партидата на пенсионните дружества и др.

Богомил Николов от "Активни потребители" е на мнение, че слабата финансова култура води и до ръст на лошите кредити. Част от тях заради непознаване на продуктите и начините за реакция при затруднения в плащането.

Той цитира данни от проучване на Комисията за защита на потребителите, според което 28% от клиентите с кредити не правят нищо, когато закъсат, а това допълнително усложнява ситуацията.

Само 10% от плодовете ще са български

 4 

Задава се лято с малко и скъпи български плодове и зеленчуци. Реколтата от жито ще е с около 20-25% по-малка от миналогодишната. Дъждовете и градушките най-вероятно ще доведат и до дефицит на грозде, показват прогнозите на производителите и министерството на земеделието.

Най-зле е положението с плодовете, не повече от 10% от стоката по пазарите ще бъде българска, заяви Цветан Цеков, член на УС и ръководител на експертния съвет по плодове и зеленчуци към асоциацията на земеделските производители.

Пострадали са почти всички овошки.

Освен черешите и ягодите, които са близо с 30% по-малко от миналата година и с лошо качество, драстични загуби ще има и при кайсиите, прасковите, крушите. Малко по-добро е положението само при ябълките. 

Събраха се много неблагоприятни фактори - тежка зима и пролет, ранни слани, а сега наводнения и градушки, обясняват производителите. Масови поражения има по градините в Пловдивско, Пазарджишко, Сливенско. Само част от Родопската яка е незасегната.

Секторът е в колапс, има нужда от спешно подпомагане, твърди Цеков. В Македония давали субсидиипо 150 евро на декар, а в Гърция - по 300.

Застраховането срещу загуби на реколта не вършело работа, въпреки че има разработена схема за държавна помощ.

Нито един застраховател не поема риска от загуби заради слани, ще инициираме среща по проблема, заяви Цеков. Компаниите не покривали щети, ако са преди 20 април. А тази година първите големи слани паднали на 4 април.

Често не се признавали и щети от градушки по плодовете, ако те не са паднали от дръвчетата. Затова и много фермери не виждали смисъл да плащат полици по 6, 7 или 8 на сто тарифно число, което правело по 12-14 хил. лв. за 200 дка градини.

Държавата поне да покрие разходите ни, защото при нас щетите от една градушка остават и за другата година, дръвчетата и тогава нямат плододаване, обясняват овощарите. Заради лошото време е реална опасността и да няма грозде за вино наесен. В някои райони като Оряхово и старозагорското Братя Даскалови  измръзването е между 85 и 100%, заяви шефът на агенцията по лозата и виното Красимир Коев. Средно за страната щетите са върху 25-30% от лозята.

"Това е само от измръзването, допълнително дъждовете сега пречат на пръскането и може да се развият мани, но какви ще са загубите от тях, може да се прецени чак преди началото на гроздобера в края на август", обясни Коев. Със сигурност като количество гроздето ще е по-малко. Това може да доведе и до войни при изкупуването на реколтата. От миналата година поне 7 италиански фирми вземат гроздето с предварителни договори, сключени на зелено. Така някои винпроми няма да могат да си осигурят хубава суровина наесен и ще трябва да плащат по-скъпо. "Дано да не се окажа прав, но вероятно ще има и повече опити за кражби на грозде заради очакваното по-малко количество", прогнозира Коев. Затова ще бъде викана на помощ жандармерията да пази лозята.

При зеленчуците също има загуби, най-вече при пипера. Доматите и краставиците от полето също ще закъснеят и вероятно ще са по-скъпи от миналата година "Все пак там не очакваме големи проблеми, ще има българско производство, колкото и през миналата година", твърди зам.-министърът на земеделието Цветан Димитров. Почти изцяло доматите и краставиците за консумация са от оранжериите, където няма щети, а стоката от полето отива за преработка в консервните фабрики.

На много места на стопаните се наложи да презасадят пипера и доматите и част от картофите, което допълнително увеличава разходите им.

Оказва се обаче, че поройните дъждове не пречат на пшеницата, дори са компенсирали липсата на влага в началото на пролетта. "Затова и намалихме прогнозата си за 30-35% по-ниски добиви до 20-25 на сто, коментира Ангел Вукодинов, шеф на националната асоциация на зърнопроизводителите. Според него жито за хляб ще има достатъчно, ще останат и поне 1 млн. т за износ.

Проблемът бил, че големите дъждове оскъпяват продукцията. Заради влажната почва е невъзможно да се пръска срещу вредители и затова сега по-големите фермери търсят самолети, за да извършат по въздух мероприятията по растителна защита. Според прогнозите на браншовиците се очаква реколта от 3,5-3,6 млн. тона пшеница.

Зеленчуците в Пловдивско закъсняват, в Добруджа чакат нормална реколта

Заради обилните дъждове стопаните в Пловдивско все още не са засадили на полето разсада с домати и пипер.

"Нормалният агротехнически срок за тези две култури и тютюна е от 1 до 15 май. Тази година закъсняхме - само вали и не можа да се направи обработката на почвата", казва зеленчукопроизводителят от с. Трилистник Красимир Кумчев. Заради лошите климатични условия и забавянето с месец по-малко ще се прибира стоката и добивите ще са по-слаби.

Реколтата ще излезе по-късно на пазара и ще има дефицит на зеленчуци, смята и Продан Проданов, който гледа 200 дка пипер в Първомай.

Десетки стопани пък са принудени да зарежат декари с готова продукция, тъй като заради обилните дъждове плевелите избуяли по няколко педи. Производител от Трилистник ще изгуби 20 дка с лук, защото вредните треви са го задушили. Същото е положението и в нивите с тиквички.

"Поради зимните студове, а сега от прекалено високата влажност и дъждове културите не се развиват нормално. Особено чувствителните към влагата пипери жълтеят от задушаване на корените. Прекалено високата влажност създава условия за болести като мана, сиво гниене и бактериози", казва директорът на Института по зеленчуковите култури "Марица" ст. н. с. Стойка Машева. Въпреки че доматите все още са в млада възраст, вече имало нападнати от мана и кафяви листни петна.

"Предстои труден период, зеленчукопроизводителите трябва да направят много пръскания, разрохкване на растенията, за да почнат да се развиват нормално", предупреди Машева.

Градушките от последните седмици почти напълно са унищожили реколтата в селата от Карловско и Хисарско.

"Слънчоглед, ръж, пшеница, близо 1000 дка засети от кооперацията, всичко е изкопано. Водата беше толкова много, че нивите станаха на дерета", разказа кметът на карловското с. Дъбене Вълко Шойлеков. От градушка пострадаха в петък и производителите в с. Паничери, Хисарско.

Чакаме нормална зърнена реколта в Добруджа, твърдят обаче местните арендатори. "Последните дъждове оказаха благотворно въздействие", обясни арендаторът от Генерал Тошево Стилиян Стоянов. Той припомни, че през есента в Добричко бяха засети 380 дка с рапица. Над 90% от площите с маслодайната култура обаче бяха провалени от студа. Комисии от областната земеделска дирекция обходиха полетата с измръзналите посеви и изготвиха протоколи за ситуацията.

"Обилните дъждове в края на май обаче закрепиха крехките класове на есенниците - жито и ечемик, помогнаха на пролетниците и сега имаме нормални очаквания", каза още Стоянов. Той обаче подчерта, че не може да се прогнозира какво ще стане до жътвата.
"Имаше опасност дъждовете да забавят разсадите с пипер, но пороите спряха. Надяваме се, че всичко е в норма", каза производителят на пипер от Каварна Пламен Панайотов.

"Той обясни, че тази стопанска култура си брои дните - точно два месеца трябва да е на леха и след това да бъде засадена в нива. Ако двата месеца бъдат просрочени, пиперът почвал да клони и да цъфти. Засаждането се извършвало между 1 и 3 юни, т.е. точно когато спрели дъждовете.

Отпускат 3 млн. лв. за щетите

Заради загубите от дъждовете зеленчукопроизводителите ще бъдат компенсирани с 3 млн. лв., съобщи министърът на земеделието Мирослав Найденов. Според него обаче и самите фермери трябва да започнат да застраховат продукцията си срещу градушки, наводнения, измръзвания и други бедствия. След като получавали големи субсидии, можело да си позволят да отделят по 50 ст. на декар за полици.

Актуално е да се помисли и за задължителни минимални нива за застраховане и в земеделието, смята Найденов. Според него държавата може да помогне със средства при природни катаклизми, но не и да покрие щетите изцяло. След спиране на валежите комисии от общинските служби по земеделие ще опишат пораженията.

Турция се извини за картата, в която част от България е нейна територия

Министерството на образованието на Турция и образователният департамент в Истанбул се извиниха за невярната информацията, че райони от България са част от територията на Турция. 

Съдържанието в мултимедийните учебни пособия на учениците в Истанбул е грешно, затова представители на образователното ведомство поднасят своите извинения за разпространената карта и заявяват, че не знаят откъде се е появила.

От материалите става ясно, че територията на Турция включва цяла Армения, някои региони на Ирак, райони на България, гръцката част на остров Кипър и райони на Грузия.

Новината гръмна в сряда.

Чиновниците пък преписаха цялата отговорност на бившия ръководител на образователния департамент в Истанбул.

Вицепремиерът на Турция Бюлент Арънч от своя страна заявява, че е „недопустимо подобни книги да се печатат". Той е поискал пълна информация по случая. Според него просто е станала грешка.

Готови ли са китайските фирми да строят по европейски

Изграждането на малка магистрала в Полша се оказа трудна задача за китайска компания

Китайските компании впечатляват света с магистрали, високоскоростни влакове и модерни летища, построени сякаш за една нощ. Една скромна магистрала през картофените ниви в Полша обаче се оказа трудна задача за една от най-големите строителни компании в Китай, разказва Wall Street Journal.

Международна изява

Магистралата А2 между Варшава и Берлин трябваше да бъде възможност за изява на китайците на международна сцена след години наред проекти в развиващия се свят. Полша искала проектът да бъде приключен преди началото на европейското първенство по футбол на 8 юни, на което е домакин заедно с Украйна. 50-километровата отсечка обаче стана жертва на лошото планиране, строгите регулации, по-големите от очакваното разходи. Магистралата остава недовършена вече почти три години след сключването на договора, а полското правителство предупреждава, че ще има заобиколни пътища около китайските отсечки, когато започне първенството. "По мое мнение китайската компания не беше добре подготвена да изпълни договора", каза Лешек Шчепаняк, инженер от строителния надзор.

Тунели за жаби

Когато китайски компании строят в Африка, проектите им са по-мащабни, но са обект на по-малко регулации. При проектите в САЩ пък те действат съвместно с американските си партньори и имат по-ограничена роля. За полската магистрала обаче China Overseas Engineering Group Co. (Covec) е била наета да управлява сложен проект открай докрай в ЕС - проектиране, финансиране и изграждане по строги регулации. Резултатът е провал. В Covec липсвали умения за управление, включително и на пари, и не разбирали важността на регулациите и на воденето на протокол при обществените поръчки. "Те мислеха, че са дошли в Африка", заяви Марек Фридрих, съветник на китайската фирма. Представителите на компанията, изглежда, са сметнали за ненужно да се съобразяват с някои ключови изисквания, като например изграждането на тунели под магистралата, за да могат жаби и други малки животни да прекосяват от едната на другата страна. Тези тунели обаче не били единственият пропуск, целият проект е бил погрешно бюджетиран от самото начало.

България избегна свиване на БВП

Растежът на годишна база е 0.5%, а на тримесечна 0%

Експресните оценки за брутния вътрешен продукт, публикувани миналия месец, бяха потвърдени с предварителните данни, които Националният статистически институт (НСИ) публикува вчера. Българската икономика е отчела 0% растеж през първото тримесечие на годината спрямо четвъртото на миналата. На годишна база пък БВП нараства с 0.5%.

На косъм от рецесията

България продължава да избягва икономическия спад и връщането към рецесията (свиване в две последователни тримесечия), което се наблюдава в някои държави от еврозоната (виж втория материал). Несигурността на пазарите потиска и без това свитото търсене в основни външнотърговски партньори на страната, което удря продажбите на компаниите износители и услугите, които ги съпровождат. Като цяло обаче за България всички институции прогнозират растеж на икономиката между 0 и 1% за тази година, а Министерството на финансите се придържа към прогноза за растеж от 1.4%.

Разбивката по компоненти на БВП (виж графиката) показва, че първото тримесечие традиционно е най-слабото в годината. Тогава е най-краткият месец с най-малко работни дни - февруари, транспортът и търговията са затруднени заради лоши пътни условия, а потреблението през януари традиционно спада след празниците, което на следващия месец се компенсира със спестяване.
Така в номинално изражение брутният вътрешен продукт е 15.07 млрд. лв., а за четвъртото тримесечие на миналата година бе 19.46 млрд. лв. Фактът, че номиналният размер на БВП е под равнището и на първото тримесечие на миналата година, предизвика анализаторите да разкритикуват методологията на НСИ за сезонно изглаждане на данните. Според националната статистика обаче методологията и прилагането й са по стандартите на европейската статистическа служба Евростат.

Делът на индустрията намалява

Заради свиването на износа и индустриалното производство делът на индустриалния сектор в брутната добавена стойност (реалното производство, без да се отчитат субсидиите и косвените данъци) намалява от 33.2% на 31.9%. Загубата на дял се компенсира главно от земеделието, чието тегло се увеличава от 2.9% на 3.7%. По отделни дейности подем има при търговските предприятия, туристическия бранш, сделките с недвижими имоти, както и в добивната промишленост. Свиване НСИ отчита в дейността на домакинствата и самонаетите лица и в активността на държавния сектор.

Износът е спасил Европа от тежка рецесия

Според ревизираните данни на Евростат, икономиката на еврозоната се е свила с 0.1% през първото тримесечие

Неясното бъдеще на еврозоната тласка икономиката надолу

Ревизираните данни на Евростат, оповестени в сряда, показват, че икономиката на еврозоната все пак се е свила с 0.1% на годишна база в първото тримесечие на 2012 г. Според първоначалните данни, оповестени в средата на май, икономическият ръст на валутния съюз за периода беше нулев. На тримесечна база брутния вътрешен продукт (БВП) на еврозоната остава непроменен и според ревизираните данни. Статистическата служба потвърди, че икономиката на целия Европейски съюз е нараснала с 0.1%.

През последното тримесечие на 2011 г. икономиките на двете зони се свиха с по 0.3%. Според данните на Евростат Испания, Холандия, Португалия, Гърция, Италия и Кипър са страните, изпаднали в техническа рецесия след две или повече тримесечия на спад.

Икономическият спад в Европа е бил по-слаб от очакваното основно благодарение на износа, който е нараснал с 1% в еврозоната и с 0.6 на сто в целия ЕС, след като беше спаднал със съответно 0.7 и 0.3 на сто през предишното тримесечие. Вносът е нараснал с по 0.1% в еврозоната и ЕС, след спад от 1.7% и 1.3%. Ръстът на износа е компенсиран от спада на корпоративните инвестиции с 1.4% и на строителството с 1.1% спрямо предишното тримесечие. Потреблението на домакинствата остават непроменено и не е допринесло към икономическия ръст.

По-лошо следващо тримесечие

Настоящото тримесечие може да се окаже още по-трудно за европейската икономика, след като предсрочните избори в Гърция и сътресенията в испанския банков сектор увеличиха опасенията, че валутният съюз може да се разпадне. През май икономическото доверие спадна до най-ниското си ниво от две години и половина, производството продължи да се свива, а еврото спадна до двегодишно дъно спрямо долара.

"Очакваме свиване на икономиката през текущото тримесечие, водено основно от износа и инвестициите. Има увеличен риск от рецесия, като несигурността натежава над икономическото доверие. Наивно е да се смята, че евентуалното излизане на Гърция от еврозоната ще реши проблемите", коментира Герд Хасел, икономист в германската BHF Bank, цитиран от Bloomberg.

Във вторник финансовите министри и управителите на централните банки от Г-7 се споразумяха да координират мерките си за справяне с финансовата криза. Според длъжностни лица, цитирани от Bloomberg, политиците са обсъждали "прогреса към финансов и фискален съюз в Европа".

Според последните прогнози на Европейската комисия, икономиката на еврозоната ще се свие с 0.3% през тази година, преди да се върне към растеж през 2013 г. Валутният съюз излезе от предишната си рецесия през третото тримесечие на 2009 г., след като Европейската централна банка понижи основния лихвен процент до рекордно ниски нива.

Брюксел настоява за нова инвестиционна рамка за Китай

Условието е да има и европейски достъп до китайския пазар

Еврокомисарят по търговията Карел де Гухт настоя за ново широко споразумение за инвестиции между Европейския съюз и Китай, което да отвори пазарите в две от най-големите световни икономики.
По думите на Де Гухт напоследък сред китайските инвеститори и политически лидери има растящо усещане, че не са толкова добре приети в Европа, колкото преди. Той посочи, че сделката, която иска Брюксел, трябва да подсили съществуващите двустранни споразумения за инвестиции с 25 държави, членки на ЕС, в общ договор, който да обвърже Пекин с блока. "Нуждаем се от пари. От една страна, страните членки приватизират заради кризата и се нуждаят от купувачи. От друга, всеки нов капитал е основа за нов растеж", каза Де Гухт.

Отваряне и за ключови технологии

В реч пред експерти еврокомисарят заяви, че сделката ще включва подобрение в отношението към инвеститорите от ЕС и техните активи, включително ключови технологии и правата за интелектуална собственост. По думите му растящото значение на Китай като световен инвеститор означава, че преговорите трябва да доведат до равни възможности, така че фирмите да се конкурират при еднакви условия, независимо от структурата на собствениците им или произхода както в Европа, така и в Китай.
Сделката също така ще определи условия за китайските отговорности, свързани със социалните, трудовите и екологичните стандарти така, че Европа да не трябва да снижава стандартите си само за да привлече инвестиции. Де Гухт подчерта, че настоява за нова либерализация в условията за достъп до китайския инвестиционен пазар.

Не особено желани в Китай

По думите му, въпреки че европейските фирми не са били едни от най-настойчивите участници в "китайското икономическо чудо", невинаги получават същото посрещане в Китай, което предлагат в Европа. Според ОИСР в Китай се поддържа най-рестриктивният режим за чуждестранни инвестиции сред страните от Г-20. "Пречките се простират от задължението за бизнес чрез съвместни предприятия за автомобили до отказ на достъп до пощенските услуги. В някои случаи се допускат инвестиции, при условие че се осигури и достъп да чуждите технологии. Комбинацията от всичко това създава впечатление, че инвестиционният климат в Китай се влошава", каза Де Гухт. Той припомни, че според китайските компании основните пречки пред инвестирането в Европа са трудностите в разбирането на начина, по който действат местните пазари, и липсата на признаване на различните марки.

Полша и Украйна очакват със смесени чувства сметката от Евро 2012

Икономиките на двете страни понесоха различно бремето на петгодишната подготовка

Украйна се подготви навреме за европейското първенство, но разходите по домакинството ще имат дългосрочно влияние върху финансите на държавата

Когато през 2007 г. Полша и Украйна бяха избрани за домакини на европейското първенство по футбол, в света, Европа и най-вече в източните й части розовото преобладаваше. Икономиката на Украйна се развиваше с бързи темпове, на Полша малко по-бавно, но и двете страни изглеждаха като държави, на които може да се има доверие да приемат едно от най-важните спортни събития в световен мащаб. За икономическа криза или рецесия никой не си е помислял. Но пет години се оказаха дълъг период. За това време Полша и Украйна бяха принудени да изминат тежък път на инвестиции, разходи и лишения, а домакинството ще има дългосрочен ефект върху икономиките им. И то не задължително положителен.

Под натиска на договореностите с УЕФА двете страни трябваше да инвестират в скъпи нови стадиони, в подобрение на железопътния транспорт, летищата и хотелите. Осемте стадиона струваха общо 2.4 милиарда евро. Украйна сега разполага с високоскоростни влакове, но сметката за цялото удоволствие вече надхвърля 10 милиарда евро. В дългосрочен план плащането им може да се окаже критично за финансите на страната.

При Полша, чиято икономика остана относително стабилна през най-тежките периоди на кризата, вероятно ефектът от домакинството ще е положителен. Но целият опит, придобит от петте години на подготвителна одисея, е на път да покаже какво предизвикателство е организацията на такъв род скъпи събития, и то от две не особено сравними страни.

Червено-бели надежди
Полша обяви, че брутният вътрешен продукт ще нарасне с около 5 милиарда евро в периода от 2008 до 2020 г. заради домакинството на триседмичния шампионат, който започва в петък във Варшава. Докладът IMPACT, поръчан от полското спортно министерство и подготвен от експерти на Варшавското училище по икономика и няколко полски университета, твърди, че сред най-печелившите сектори от футболната фиеста ще е туризмът. Около 800 хиляди фенове се очаква да присъстват на мачовете от турнира, които се домакинстват от четири града – Варшава, Гданск, Познан и Вроцлав. Ефектите върху туристическия бранш ще отекват и в бъдеще, смятат експертите.

"Очакваме увеличение на броя на туристите. Преди всичко очакваме феновете да дойдат на турнира, но вярваме, че когато първенството приключи, те ще се върнат със семействата си, за да разгледат по-внимателно и обстойно Варшава, Познан или Краков, защото в тези градове са базите на няколко отбора", заяви директорът на организационния комитет от полска страна Анджей Цудак. Според доклада около 1 милиард евро могат да бъдат приходите от туризъм в рамките на девет години.

Подготовката започна преди четири години, а експертите смятат, че с помощта на европейските фондове страната е успяла да се качи на "бързата лента" по отношение на развитието на инфраструктурата си. Според доклада IMPACT скоростта, набрана от подготовката за Евро 2012, може да допринесе за модернизацията на страната в по-бързи темпове. Изчисленията показват, че Полша е изразходвала 21 милиарда евро за организацията на първенството.

Расте, но не ускорява
В навечерието на футболния шампионат страната отчете ръст от 3.5% на БВП за първото тримесечие в сравнение със същия период на миналата година, което показва забавяне на темпа на растеж. Експертите отчитат, че досегашните добри резултати на страната частично се дължат на огромните инвестиции в строителство по време на подготовката за домакинството и че след финала икономиката ще продължи да расте, но вече с по-бавни темпове.

"Нещата изглеждат добре досега, заяви Адам Антониак, икономист от Bank Pekao във Варшава, за Bloomberg. Очаквам временен тласък на икономиката заради Евро 2012 и след това известен спад в растежа през втората половина на годината. Това, което ме опасява, е 2013 г. Тогава ще е наистина несигурно заради цялостната ситуация в еврозоната."

Въпреки очаквания бум подготовката не мина без преминаването през различни перипетии. Страната не успя да изгради цялата желана инфраструктура, особено по отношение на някои от свързващите пътища. Търсенето на хотелски стаи също се увеличи, след като УЕФА блокира за собствени нужди и клиенти немалко хотели. Това доведе до скок на цените на нощувките в Полша. Според някои източници увеличението е със средно около 50 процента.

Затъване до шия

Докато в западната част на Евро 2012 вярват в благоприятния ефект от домакинството, на изток Украйна може никога да не се възстанови от разходите, които трябваше да направи. Експерти смятат, че в краткосрочен план похарчените милиарди евро ще усложнят ситуацията по обслужването на външния дълг. Домакинството едва ли ще направи бившата съветска република по-примамлива за чуждестранните инвеститори. 

Изчисленията по финансирането на домакинството са ключови за страна, която има да изплаща 9.5 милиарда евро по облигации тази година. Само през юни, когато ще се играят мачовете в четири града, правителството трябва да плати 1.6 милиарда евро заем на руската VTB Capital и 400 милиона евро по еврооблигации. Киев не успя да договори нова кредитна линия с МВФ и повече от година не успява да издаде нови еврооблигации, за да покрие държавните плащания. Ерик Найман от брокерската компания Capital Times очаква огромна дупка в бюджета. Според него около 1 милиарда евро годишно ще отиват само за изплащане на лихвите.

Украйна похарчи 5 милиарда евро от бюджета си за подготовката на първенството, а заедно с инвестициите на частните компании разходите стигнаха 10 милиарда евро. Изчисленията на анализаторския център на Da Vinci предвиждат загуби между 5 и 6 милиарда евро от приемането на първенството. "Ефектът е, че държавният бюджет получи още едно бреме, а данъкоплатците доста време ще плащат за европейската футболна ваканция", твърди Найман пред Reuters.

(Не)привлекателна в очите на света
Високото ниво на корупция стряска чуждестранните инвеститори, а космическите цени на хотелите накараха някои от феновете да скъсят престоя си в Украйна или дори да предпочетат да гледат мачовете по телевизията. Националната банка на Украйна смята, че разходите на посетителите в месеца на футболни мачове ще бъдат около 1 милиард евро. Но други правят различни изчисления, а Da Vinci определя ефекта на не повече от 600 милиона евро.

Властите в Украйна твърдят, че някои от разходите така или иначе е трябвало да бъдат направени. "Без международните летища и транспортната инфраструктура страната няма да привлича чуждестранни инвеститори", заяви вицепремиерът Борис Колесников, който отговаря за подготовката на шампионата.

Олех Демкив, професор от университета в Лвов, твърди, че конкретно в този град вече има положителен ефект. "В последно време в инфраструктурата на Лвов бяха направени значителни инвестиции – общественият транспорт беше реформиран, летището беше ремонтирано, беше построен страхотен стадион. Лвов стана по-приятно място, особено в центъра", заяви той пред сайта Goal.com.

Той твърди, че чуждестранното участие при подготовката на турнира ще донесе положителен ефект на цялата страна, особено в бизнеса. "Западните компании ще донесат западно образование, култура и отношения на работното място", добави той.

Засега изглежда, че чуждестранните инвеститори не успяват да прихванат от намеренията на правителството. Според националната статистическа служба инвестициите за 2011 г. са били 3 милиарда евро, значително по-малко от петте милиарда през 2005 г. "Украйна няма да получи никакви финансови приходи или значим икономически ефект от домакинството на Евро 2012. Цялото възможно подобряване на имиджа беше заличено от европейската реакция по въпроса със съдбата на бившия премиер Юлия Тимошенко", твърди пред Reuters Андрий Колпаков, управляващ партньор в  Da Vinci.

Александър Иванов от списанието "Футбол стил" смята, че европейското първенство ще изгради положителен имидж за Украйна, а разходите по домакинството нямат само икономически измерения. "Не говорим само за икономика, а за ниво на мислене. Украйна има шанс да се отвори към външния свят, а той има шанса да опознае Украйна по-добре", коментира той.

• 
  

Покерът на властта за руския петрол

Излизането на британския концерн BP от руското му съвместно дружество ТНК-BP постави началото на игра за милиарди, в която залогът е достъпът до важните петролни резерви на Русия

Трима милиардери, които засега са партньори на британската компания, и руският държавен концерн "Роснефт" обявиха интереса си да придобият доходоносния дял от 50% в ТНК-BP.

С обявеното оттегляне на BP от руското съвместно дружество ТНК-BP се очертава конфликтна от политическа и икономическа гледна точка игра на покер за един от най-важните суровинни концерни в страната. Трима милиардери, които засега са партньори на британската компания, и руски държавен концерн обявиха интереса си да придобият доходоносния дял от 50% в ТНК-BP.

Резултатът в края на този процес ще бъде много по-силен руски държавен концерн или по-могъщи частни конкуренти на пазара на суровини, пише в анализ в. "Файненшъл таймс Дойчланд".

Основният играч
Основна фигура в играта е милиардерът Михаил Фридман, който няма славата на безконфликтна личност. "Трябва да се влезе в битката, а след това - ще видим", каза той неотдавна в интервю. През последните години олигархът влизаше в редица спорове, свързани с разпределение на влиянието в ТНК-BP. През 2008 г. той изхвърли тогавашния ръководител на дружеството Робърт Дъдли благодарение на добрите си отношения с Кремъл - Дъдли и други чуждестранни топ мениджъри повече не получиха визи и разрешителни за работа, се припомня в текста, цитиран от БТА.

През 2011 г. той "прецака" Дъдли, вече шеф на BP, с ветото си върху планираната сделка за милиарди с руския държавен концерн "Роснефт" и все още търси обезщетение за заплануваната "забежка" на британците.

Сега на Фридман му предстои най-тежката борба - BP иска бързо да се оттегли от ТНК-BP, а руската акционерна група ААР, в която освен Фридман участват още милиардерите Виктор Векселберг и Ленард Блаватник, показа интерес да разшири дела си от 50% и да поеме и дела на британската компания.

Специални клаузи в договора

Тримата партньори твърдят, че акционерното споразумение на ТНК-БП забранява на BP да предоставя поверителна информация на трета страна без тяхно разрешение. Тази забрана, според бизнесмените, важи и за оперативни данни като инвестиционни планове, прогнози за увеличаването на добива и договорите за продажба, посочи говорител на ААР пред в. "Файненшъл таймс".

Подобни клаузи могат силно да затруднят BP да намери друг купувач, тъй като ААР "де факто" има право на вето. Евентуално възражение обаче би могло да засегне и компании, близки до Кремъл. Според слуховете руски държавен концерн вече е почукал на вратата на BP. Все пак с добив от 89.2 млн. тона петрол и оборот от 60.2 млрд. долара ТНК-БП е третият по големина петролен концерн в Русия.

Кой друг има интерес

"Газпром" и "Роснефт" биха могли да се възползват добре от ТНК-BP. Чрез тези активи "Газпром" би могъл да "побракониерства" в територията на държавния си конкурент, след като по-рано с придобиването на Itera Роснефт заяви амбициите си в газовия сектор.

По-вероятно е обаче "Роснефт" да е хвърлил око на ТНК-BP. Държавният концерн върви по пътя на силна експанзия. Зад него е довереникът на Путин Игор Сечин, който до неотдавна беше и член на правителството като вицепремиер, отговарящ за енергийния сектор.

Владимир Путин на практика му завеща "Роснефт". Чрез декрет президентът изведе най-големия петролен концерн на страната от контрола на правителството и сега Сечин полага усилия да събере под крилото на "Роснефт" по-голямата част от петролния и газов сектор. Поглъщането на ТНК-BP е в хармония с тази концепция.

Наистина самият Сечин официално опроверга, че "Роснефт" вече е направил предложение, но не изключи подобна вероятност за в бъдеще. "Ще проверим цялата информация и след това ще вземем решение", каза той. Подобен ход няма да бъде евтин - експерти оценяват стойността на дела на BP на 25 до 30 млрд. долара.

Групата ААР има право на изкупуване, но BP даде да се разбере, че "при определени обстоятелства" могат да бъдат привлечени и други купувачи. Следователно борбата между участниците в наддаването ще бъде тежка.

Триото милиардери около Фридман е силно финансово, а и отношенията му с правителството не са лоши. Ресурсите на Сечин обаче са по-големи - той може да разчита на финансовата и административна подкрепа на Кремъл.

Неотдавна ТНК-BP имаше проблеми със службата за защита на околната среда - тактика, с която преди няколко години бившият вицепремиер принуди Shell да сподели с "Газпром" доходен проект за добив на газ на Сахалин. А ако трябва да стане още по-трудно - има го и данъчното преследване, с чиято помощ Сечин свали някогашния шеф на "Юкос" Михаил Ходорковски и върху бившето му царство изгради "Роснефт".

Убийството на слънчевите покриви

Убийството на слънчевите покриви

Енергийният регулатор предлага драстично намаление на цените от ВЕИ мощностите

Очакванията на бранша са при новите цени фотоволтаичните проекти да са икономически ефективни след година, когато технологията ще поевтинее още повече

Ако сте се надявали, че в скоро време може да си сложите едно фотосоларно панелче на покрива (приходите от което да ви покриват сметката за парното примерно), откажете се. Тази седмица енергийният регулатор предложи драстично намаление на цените от този тип електроенергия, което на практика прави инсталирането на такива панели неизгодна инвестиция. 

Доскоро държавата обещаваше повече стимули именно за този тип проекти. Обяснението беше, че те са по-ефективни заради по-малките загуби по преноса, а и, което беше по-важно, ще подпомогне малките инвеститори в зелената енергия.

Кое колко поевтинява

От доклада на регулатора за новите цени на възобновяемата енергия от юли, който беше публикуван в сряда, става ясно, че преференциалната тарифа за енергията, произведена от покривни инсталации, ще намалее между 45% и 51% в зависимост от инсталираната мощност (виж графиката).

 

По-значително, но и до голяма степен очаквано е намалението на наземните фотоволтаични инсталации до 200 киловатпика, което е 54%. При вятърните централи намалението на цената на енергията е между 21% и 30%. Почти минимално пък е намалението на цените за енергията, произвеждана от централите на биомаса, за които правителството и най-вече отделни депутати многократно изразяваха подкрепата си по различни начини. 

Реакции

Безспорно най-засегнати от предложенията на ДКЕВР са фотоволтаичните проекти. Орязването на цените беше очаквано заради значителното намаление на разходите за този тип инсталации в световен мащаб още от средата на миналата година. Председателят на енергийния регулатор Ангел Семерджиев многократно вече коментира, че най-вероятно намалението ще е голямо, макар че обсъжданият процент беше за 30-40%. Въпреки това през миналата седмица той заяви, че заради по-ниските инвестиционни разходи цената на покривните инсталации, която достига 600 лв. за мегаватчас, вече е неадекватна.

Така браншът реално се оказа неподготвен за намалението от над 50%, което ДКЕВР предложи. "Очаквахме, че ще има голямо намаление, което да охлади инвеститорския интерес, но не и такова, което да убие сектора", коментира председателят на Българската фотоволтаична асоциация Никола Газдов. "Това е ритуално убийство", допълни той. Според Газдов на тези цени ще може да се работи едва след година, когато технологията ще поевтинее още повече.

По думите му държавата тотално абдикира от обещанията си да стимулира малките покривни инсталации за производство на слънчева енергия, така че всеки обикновен потребител да си позволи предимствата на възобновяемата енергия. Освен голямото намаление на цената, което прави инсталирането на фотоволтаични панели напълно неизгодна инвестиция, управляващите не спазиха и обещанието си да опростят административните процедури за тези мощности. "Депутатите записаха в закона, че сроковете за покривните инсталации ще бъдат съкратени, но наредбите, които реално трябва да регламентират как това ще стане, все още не са променени", посочи Газдов. Все още не са направени и промените в Закона за устройство на територията, които да променят статута на тези съоръжения като преместваеми, което не изисква разрешително за строеж както е в момента.

Не всички обаче се оказаха недоволни от новите цени. Според управителя на "СънСървиз" Румен Христов, който има солиден опит в изграждането на фотоволтаични паркове, предложението на ДКЕВР да намали с над 50% цената на големите централи, особено тези над 5 мегавата, е правилно. По думите му тяхната цена дори е трябвало да бъде намалена още повече. Причината за това според Христов е, че зад тези проекти седят чужди инвеститори, които изнасят българските капитали в чужбина. "Тези компании не инвестират в България, защото са загрижени за развитието на възобновяемата енергия, а за да печелят", посочи Христов. Той обаче е силно разочарован от голямото занижение на цените на малките централи за покриви и фасади. По думите му регулаторът е допуснал грешка.

"Цените, които регулаторът предлага за възобновяемата енергия, се доближават до тези в Германия", коментира и Васил Петев от фотоволтаичната асоциация. Той обаче посочи, че този сектор там е на коренно различно ниво на развитие и има много повече изградени мощности. "В Германия големите централи не получават преференциална тарифа. Но там има свободен пазар и тези централи дори помагат за свалянето на пиковите цени с до 40%", посочи Петев.

Намалението на цената на вятърната енергия също не е за пренебрегване. Въпреки че то е по-малко от това на фотоволтаиците, също завари сектора неподготвен. "Не сме очаквали такова голямо намаление. То е несправедливо", посочи заместник-председателят на Българската ветроенергийна асоциация Мариана Янева. 

Как се ценообразува?

От доклада на ДКЕВР реално не става ясно какви точно стойности са ползвани при ценообразуването на цените на ВЕИ. Не става ясно и колко точно мегавата предстои да бъдат присъединени, което е определящ фактор при формирането на цената. В доклада на ДКЕВР е записано само, че до края на 2011 г. са издадени лицензии за изграждане на енергийни обекти на общо 2 513.148 MW възобновяеми мощности. От тях за ветрови електрически централи – 2 160 MW, фотоволтаични електрически централи – 330 MW, и за водноелектрически централи – 22. 268 MW. До момента пък са инсталирани общо 2169.5 MW зелена енергия. От тях обаче големи водноелектрически централи, за които не се заплаща преференциална цена, са 1390 MW.

Освен това в доклада е записано, че делът на възобновяемата енергия в България е 15%, при положение че ден по-рано Евростат излезе със статистика, че този дял е едва 10.1%. В доклада също така прави впечатление, че нормата на възвращаемост на тези проекти е намалена от действащите в момента 9% до 7% от юли.

На финалната права

След като новите цени за възобновяемата енергия станаха ясни, вероятно много инвеститори ще побързат да завършат проектите си до края на месеца, което ще им осигури по-високата цена. Според Николай Газдов по неофициална информация на финалната права са проекти за около 300 - 400 мегавата. По думите му обаче това означава, че те вече трябва да са завършили фазата на строителството и да са започнали процедурата по получаване на акт 16. След това остава и още една стъпка преди въвеждането на обекта в експлоатация. "За тези, които вече не са започнали процедурата за одобрение на акт 16 от ДНСК, ще бъде много рисково дали ще успеят да вземат старата цена", посочи Газдов.

Общественото обсъждане на предложенията за цени на ДКЕВР ще се проведе на 12 юни. Според сектора обаче то ще бъде формално, тъй като практиката показва, че регулаторът рядко променя първоначалните си предложения. Окончателно цените ще станат ясни в края на юни.

България – любимата туристическа дестинация на румънците

България е любимата дестинация на румънците заради съотношението между цена и качество. Снимка: БГНЕС

България е най-предпочитаното място за почивка от румънците, сочат данни на туроператорите в Румъния.

Други любими на румънските граждани дестинации са Унгария, Италия, Турция, Великобритания, Гърция, Германия и Франция, предаде агенция „Фокус“, позовавайки се на „Румъния бизнес инсайдър“.

Над 4,5 милиона румънски туристи са посетили тези направления през 2011 година. България е любимата дестинация на румънците заради съотношението между цена и качество.

1,5 милиона румънци са прекарали миналогодишната си почивка в България, а 336 000 са я използвали като транзитна страна.

15.7 млрд. лв. е БВП на България за първата четвърт на 2012 г.

85% от произведения брутен вътрешен продукт за първото тримесечие се изразходва за стоки и услуги за домакинствата и обществото. Снимка: newsmaker.bg

15.705 милиарда лева е брутният вътрешен продукт на България за първото тримесечие на годината, по предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ).

Отчита се увеличение с 0.5% спрямо първите три месеца на 2011 година.

85% от произведения брутен вътрешен продукт за първото тримесечие се изразходва за стоки и услуги за домакинствата и обществото. Това е с 0.5% по-малко от същия период на 2011 година, показват данните от Националната статистика.

Делът на инвестициите от брутния вътрешен продукт е близо 20%. Според НСИ вносът на стоки и услуги е с 1.5 милиарда повече от износа.

Спад в добавянето на стойност има в секторите на строителството, създаването и разпространението на информация, професионалните дейности и научните изследвания, държавното управление, образованието, здравеопазването и социалната работа.

България ще емитира до 950 000 000 евро

По-рано през деня финансовият министър Симеон Дянков заяви, че държавата ще вземе еврооблигации на стойност точно толкова, колкото да се изплати първата част на дълга от времето на Тройната коалиция. Снимка: БГНЕС

Законопроект за ратифициране на Договора за емитирането на облигации на стойност до 950 000 000 евро приеха депутати в сряда.

Това те направиха по време на съвместно заседание на Комисията по външна политика и отбрана и Комисията по бюджет и финанси, предаде БГНЕС.

По-рано през деня финансовият министър Симеон Дянков заяви, че държавата ще вземе еврооблигации на стойност точно толкова, колкото да се изплати първата част на дълга от времето на Тройната коалиция.

„Те ще са до 950 милиона евро – такова е нашето предложение, което вече е минало през Министерски съвет“, посочи Дянков.

Ратифицирането е насрочено за петък тази седмица.

Законопроектът за ратифициране на Договора за подписка е между Република България и БНП „Париба“, Ейч Ес Би Си Банк ПЛС и Райфайзен банк интернешънъл.

България сред 3-те най-неатрактивни икономики

България е сред трите най-неатрактивни икономики и по състоянието на трудовия си пазар, според доклад за световната конкурентоспособност на института IMD.

Лошото качество на образованието и липсата на иновации и инвестиции спъват българската конкурентоспособност. Те нареждат България на едно от последните места в доклада на швейцарското бизнес училище, съобщи „Дойче веле“.

Инвестиционната привлекателност на една държава се крепи на четири стълба – това са икономиката, качеството на бизнеса, инфраструктурата и правителствената политика.

На общия фон на тези показатели в тазгодишната класация на швейцарския институт IMD България застава доста след Турция и непосредствено след Румъния - на 54-о място от общо 59 изследвани икономики. В челото на класацията са Хонконг и САЩ, а Германия заема 9-о място.

Бизнесът според изследването е безспорно най-слабото място в оценката за България. Неговите характеристики го отпращат на последното 59-о място.

Особено зле страната се представя в графите „подготовка“ и „мениджърски умения“ на българските бизнесмени.

По показатели като „ценности“ и „етика“ на бизнесмените, както и умения за ефективно управление страната се нарежда на предпоследно място.

Именно тези показатели са от особено голямо значение за инвеститорите. В това отношение българите би трябвало да обърнат повече внимание на образованието и квалификацията на мениджърите, се изтъква в доклада на швейцарския институт.

България е сред трите най-неатрактивни икономики и по състоянието на трудовия си пазар. Заетостта заедно с предоставяните публични услуги като образование и медицинско обслужване са оценени от швейцарските експерти като „много лоши“.

Проблемите в заетостта идват най-вече от тежкото състояние на дългосрочната и младежката безработица.

От доклада става още ясно, че износът продължава да се базира на евтини суровини, енергия и полуфабрикати с ниска придадена стойност и с нищожен дял на вложен интелектуален продукт и иновации.

По показателите за наличието и поддържането на общата и технологичната инфраструктура пък България е отпратена отново в дъното на класацията на световната конкурентоспособност – на 56-о място.

Страната се представя сравнително добре по показателите, по които се оценяват ролята на правителството и състоянието на финансите като привлекателен фактор за нови инвестиции.

Този успех обаче се дължи изцяло на обвързването на България с контролирани отвън механизми за стабилността на лева и финансовата система, посочва докладът на института IMD.

Подобна роля играят и възприетите по силата на европейското членство регулации в стопанската област и търговското право.

Найденов против махането на „ол инклузив“ в малките хотели

Министърът на земеделието и храните бе категоричен, че не може да се ограничават хотелите с по-малко звезди да предлагат услугата „ол инклузив“. Снимка: БГНЕС

Не може да се ограничават хотелите с по-малко звезди да предлагат услугата „ол инклузив“, каза министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов.

В сряда директорът на Агенцията по безопасност на храните д-р Йордан Войнов заяви, че услугата „ол инклузив“ трябва да се предлага само в хотели с 4 или 5 звезди.

Хотелите с три и по-малко звезди трябва да имат и капацитет за изхранване на почиващите според легловата база, допълни той.

В четвъртък обаче министърът на земеделието и храните бе категоричен, че не може да се ограничаватхотелите с по-малко звезди да предлагат услугата „ол инклузив“, стига да отговарят на хигиенните изисквания и да разполагат с места за хранене наполовина от броя на леглата им.

„Не може и да се поставят условия, местата за хранене в хотелите, предлагащи тази услуга, да са 60% от местата за настаняване. Категорично подкрепям, че не може хотелите със 100 легла да имат по 30 места за хранене, но според мен съотношението за местата за хранене спрямо леглата трябва да е 50 на 100“, казаМирослав Найденов.

Бизнесът също реагира негативно на предложението на Йордан Войнов.

„Държавата създава рамката, но няма право да се меси или да определя какъв продукт да произведе един субект в туристическия бранш, защото туризмът у нас е 100% частен“, заяви по БНР председателят наАсоциацията на собствениците на хотели в Слънчев бряг Елена Иванова.

По думите й Агенцията по безопасност на храните трябва да изпълнява контролната си функция, а не „да дава предписания как точно да се развива бизнесът“.

„Може би утре ще излезе заместник-министърът на външните работи и ще каже: „В този хотел ще настаняваме унгарци, в съседния ще настаняваме поляци“, коментира Иванова.