Какво става у нас при трите сценария за Гърция

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ

Политическата аритметика прави много трудно сформирането на мнозинство и съставянето на правителство в Гърция. Не само това, но и, изглежда, сякаш никой няма особено желание да управлява страната. И как да не е така, след като става въпрос за икономика в процес на драматично срутване, драстично увеличение на безработицата и огромен бюджетен дефицит, т.е. няма пари.

Гърция в някакъв смисъл напомня България от началото на прехода. Както добре си спомняме, България прекара цялото десетилетие на 90-те години в депресия и криза. Докато другите страни от Източна Европа забогатяваха, България обедняваше. Не е случайно, че все още не можем да догоним бивши соцстрани като Естония или Чехия - загубихме цяло десетилетие, в което те правеха реформи, а в България потъвахме и страдахме от хиперинфлация.

Ако и Гърция изкара едно десетилетие в нищоправене, дефицити и постоянно отлагане на реформите, и тя ще стане бедна страна като България. Да се следва лошият български опит от 90-те години, не е добра идея, но по всичко личи, че натам вървят нещата в южната ни съседка. Рискът от подобен сценарий се увеличава последните седмици.

Според някои американски анализатори вероятността Гърция да се раздели с членството си в Еврозоната в рамките на следващите няколко години е изключително висока - ако не 100%, то със сигурност много над 50%.

И това не е учудващо, вече няма много желаещи в ЕС да поемат дълговете на Гърция и много западни страни само чакат повод, за да спрат всякакво финансиране на Гърция.
Оттам до изгонването от еврозоната пътят не е дълъг.

Нека си представим какво се случва с една свръхзадлъжняла страна, с голям бюджетен дефицит и никакви резерви, ако бъде изгонена от еврото и трябва да въведе собствена валута - драхма. Никой няма да иска да държи тази валута, никой няма да вярва в нейната стабилност, всеки ще иска да я обърне в твърда валута и да си изнесе парите в чужбина. Точно както беше в България през 1996 г. Девалвация и хиперинфлация са гарантирани, както и загуба на спестяванията и обедняване. За инвестиции (местни или чужди) може да се забрави.

И това не е всичко. Ако Гърция изпадне в хаос и бъде изгонена от еврозоната, не е невъзможно да бъде изгонена и от Шенген, а може би и от ЕС, включително с въвеждане на визи за гърци, посещаващи ЕС и България. С това изолацията на страната би била тотална, както и икономическият крах.

Разбира се, освен най-черните сценарии, има и по-малко черни. На теория съществува оптимистичен сценарий: Гърция да състави реформаторско правителство и да излезе от кризата бързо - както Полша и Естония излязоха от кризата бързо след края на комунизма.

Но Полша имаше Лешек Балцерович, а Естония имаше Март Лаар - а в Гърция засега не се очертава такъв реформатор, още по-малко е вероятно той да получи подкрепа в парламента. Този оптимистичен сценарий е много малко вероятен, въпреки че всички бихме се радвали Гърция да се оправи бързо. Ако не се сбъдне нито най-черният, нито най-оптимистичният сценарий, тогава ще има някаква междинна ситуация - в която гърците ще изклинчат оставане в еврозоната, срещу което ще обещаят много реформи и дори ще изпълнят някои от тях. Но още години наред страната ще бъде на ръба, инвеститорите ще я заобикалят отдалече, икономиката ще буксува и потъва, а безработицата ще расте.

Всичко това ни показва, че не трябва да си правим големи илюзии за Гърция. Страната ще има проблеми дълго време и едва ли можем да очакваме някакви чудеса. Това може да породи цял куп ефекти за България като съседна страна.

Гръцки фирми вече търсят спасение от кризата - бягайки към Кипър и България, където има повече стабилност, по-ниски данъци и по-добри условия за бизнес.
Този процес ще се засилва, макар че трябва да осъзнаем, че България се конкурира с други страни като място за бизнес и са необходими по-сериозни усилия в подобряване на инвестиционния климат.

Богатите гърци вече изнасят капиталите си извън страната - наскоро имаше скандал в гръцкия парламент, тъй като много депутати също са си изнесли парите в Швейцария.
По-бедните гърци едва ли могат да стигнат до Швейцария, те вероятно ще си държат парите в брой или ще ги депозират/инвестират в близки страни (България и Кипър отново имат най-голям шанс).

А поделенията на гръцки банки в България ще стават все по-независими и може да се сдобият с нов собственик, както стана с ирландските.
Ако Гърция бъде изгонена от Шенген, както наскоро намекна австрийски министър, България вероятно ще влезе в Шенген, но ще трябва да поеме товара на външна граница на ЕС. От това не е ясно дали ще имаме особена полза, тъй като няма да премахне границата с Гърция, а ще се наложи отново да я подсилваме.
Ако Гърция не изпълнява заложените в спасителната програма мерки, най-вероятно ще загуби достъп до еврофондовете и това може да доведе до насочване на повече средства към България и други по-бедни страни от ЕС. В същото време обаче потъването на гръцката икономика означава, че ще е по-трудно да се изнася за Гърция и българският бизнес ще трябва да се пренасочи към други пазари.

След 5 г. рецесия гърците вече започват да мислят за емиграция и ако потъването продължи, Гърция вече няма да привлича имигранти (включително българи), а ще бъде източник на емигранти към Западна Европа. Испания, друга наша традиционна миграционна дестинация, също страда от висока безработица. Това е вероятност тези българи да се върнат у нас, но ще го направят само ако тук се привличат инвестиции и се отварят нови работни места.

Може да се очаква и пренасочване на немските туристи от Гърция, което отваря ниша и за българския туризъм, стига той да е готов за предизвикателството(хърватите вече се възползват от това развитие).

Ако Гърция бъде изгонена от еврозоната, новата валута - драхмата, ще се обезцени драстично и ще бъде много евтино да се ходи на почивка там.

Българският бизнес, който има опит от годините на хиперинфлацията, ще има възможност да приложи знанията си отново в съседна Гърция, което може да отвори и възможност за евтини покупки.