Брюксел: България не прави важните реформи
Европейската комисия предложи страната да бъде извадена от процедура по свръхдефицит, но бюджетната стабилност е сред малкото положителни нотки в доклада
Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу обяви прекратяване на наказателната процедурата по свръхдефицит срещу България, но според екипа му, липсата на реформи създава много рискове за икономиката ни в дългосрочен план.
© Sebastien Pirlet [REUTERS]
Българите са заплашени с бедност заради лошото качество на управлението и липсата на реформи в най-проблемните сектори. Това предупреждение отправя Eвропейската комисия в коментарите си по конвергентната програма на България до 2015 г.
Подобен документ Брюксел публикува за втори път. Миналия юни комисията отчете трудностите, през които България минава, и констатациите бяха фокусирани много повече върху бюджетния дефицит и нуждата публичните финанси да се стабилизират.
Затова и останалите проблеми бяха само посочени като източник на спънки за икономическото развитие в бъдеще. Сега експертите констатират стабилизиране на публичните финанси, но пък липса на напредък по всеки от останалите проблеми. Малкото области, където има прогрес, той се определя като недостатъчен.
Заплахите за икономическия растеж и жизнения стандарт на българите остават, а в някои сектори дори се задълбочават. Единствените области с положителна оценка са макрорамката на бюджета и банковият сектор.
Източник на "Капитал Daily" с контакти в Брюксел коментира, че наскоро председателят на европейската комисия Жозе Мануел Барозу е изразил загриженост за България, Унгария и Испания. Причината била, че докато в Гърция проблемите са ясни и за решаването им се обсъждат различни варианти, страната ни отказвала да се реформира, което създава риск в бъдеще да изникнат проблеми, които в момента трудно могат да се оценят.
Добрата новина
На специална пресконференция в сряда председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу обяви, че комисията ще предложи процедурата по прекомерен дефицит срещу България и Германия отпреди две години да се прекрати. Това трябва да се реши на следващия Европейски съвет в края на юни, като ако бъде гласувано, ще останат 21 страни в процедура по свръхдефицит.
Докладът ясно посочва, че правителството е било право да ограничи бюджетния дефицит, но това е станало в голяма степен за сметка на капиталови инвестиции. В същия документ обаче се критикува качеството на публичните разходи, чието компрометиране заличава ефекта от похарчените средства.
Според оценката на Брюксел пък банковият сектор остава стабилен, с висока капиталова адекватност и като цяло с печалба, въпреки че към края на миналата година необслужваните кредити са достигнали близо 15% от портфейла на банките.
Защо не е достатъчно
"Неефективността на публичните разходи рискува дългосрочната устойчивост на публичните финанси, особено в областта на пенсионната и здравната система, където предвидимостта и стабилността се подкопават. В здравната система има голямо забавяне на реформата и в резултат болниците трудно изплащат задълженията си. Преодоляването на дефицита в пенсионната система пък остава основна трудност в средносрочен план", твърдят експертите.
Частична похвала управляващите получават за провежданата мащабна реформа в пенсионната система, която залага повишаване на пенсионната възраст за мъже и жени. Въпреки това развитие обаче усилията остават ограничени, особено в областта на трудовия пазар, образованието и енергийния сектор.
Затова и предизвикателствата, споменати в доклада от юли 2011 г., остават налице и днес.
Проблем за пазара на труда е липсата на квалифицирана работна ръка, както и дълготрайната безработица. Хората, загубили работата си заради кризата, са предимно с ниска квалификация и поради това остават безработни дори при последвалото възстановяване.
"Българите са изложени на двойно по-висок риск от бедност и изолация, отколкото гражданите на другите държави от Европейския съюз. В България на този риск са изложени 46% от населението, което е почти двойно над средното равнище за ЕС - 23.4%. Възрастните хора, децата и ромите са най-силно изложени на тези рискове", се казва в доклада.
Подобен документ Брюксел публикува за втори път. Миналия юни комисията отчете трудностите, през които България минава, и констатациите бяха фокусирани много повече върху бюджетния дефицит и нуждата публичните финанси да се стабилизират.
Затова и останалите проблеми бяха само посочени като източник на спънки за икономическото развитие в бъдеще. Сега експертите констатират стабилизиране на публичните финанси, но пък липса на напредък по всеки от останалите проблеми. Малкото области, където има прогрес, той се определя като недостатъчен.
Заплахите за икономическия растеж и жизнения стандарт на българите остават, а в някои сектори дори се задълбочават. Единствените области с положителна оценка са макрорамката на бюджета и банковият сектор.
Източник на "Капитал Daily" с контакти в Брюксел коментира, че наскоро председателят на европейската комисия Жозе Мануел Барозу е изразил загриженост за България, Унгария и Испания. Причината била, че докато в Гърция проблемите са ясни и за решаването им се обсъждат различни варианти, страната ни отказвала да се реформира, което създава риск в бъдеще да изникнат проблеми, които в момента трудно могат да се оценят.
Добрата новина
На специална пресконференция в сряда председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу обяви, че комисията ще предложи процедурата по прекомерен дефицит срещу България и Германия отпреди две години да се прекрати. Това трябва да се реши на следващия Европейски съвет в края на юни, като ако бъде гласувано, ще останат 21 страни в процедура по свръхдефицит.
Докладът ясно посочва, че правителството е било право да ограничи бюджетния дефицит, но това е станало в голяма степен за сметка на капиталови инвестиции. В същия документ обаче се критикува качеството на публичните разходи, чието компрометиране заличава ефекта от похарчените средства.
Според оценката на Брюксел пък банковият сектор остава стабилен, с висока капиталова адекватност и като цяло с печалба, въпреки че към края на миналата година необслужваните кредити са достигнали близо 15% от портфейла на банките.
Защо не е достатъчно
"Неефективността на публичните разходи рискува дългосрочната устойчивост на публичните финанси, особено в областта на пенсионната и здравната система, където предвидимостта и стабилността се подкопават. В здравната система има голямо забавяне на реформата и в резултат болниците трудно изплащат задълженията си. Преодоляването на дефицита в пенсионната система пък остава основна трудност в средносрочен план", твърдят експертите.
Частична похвала управляващите получават за провежданата мащабна реформа в пенсионната система, която залага повишаване на пенсионната възраст за мъже и жени. Въпреки това развитие обаче усилията остават ограничени, особено в областта на трудовия пазар, образованието и енергийния сектор.
Затова и предизвикателствата, споменати в доклада от юли 2011 г., остават налице и днес.
Проблем за пазара на труда е липсата на квалифицирана работна ръка, както и дълготрайната безработица. Хората, загубили работата си заради кризата, са предимно с ниска квалификация и поради това остават безработни дори при последвалото възстановяване.
"Българите са изложени на двойно по-висок риск от бедност и изолация, отколкото гражданите на другите държави от Европейския съюз. В България на този риск са изложени 46% от населението, което е почти двойно над средното равнище за ЕС - 23.4%. Възрастните хора, децата и ромите са най-силно изложени на тези рискове", се казва в доклада.
0 коментара:
Публикуване на коментар