БЕХ: 100% енергийна независимост за България, ако в Черно море има газ

БЕХ: 100% енергийна независимост за България, ако в Черно море има газ

Ако се докаже наличието на промишлени количества „синьо гориво" в черноморския шелф след 4-5 години, ще имаме 25-30 години независимост от газови доставки, смята Михаил Андонов от БЕХ. Снимка: БГНЕС

Ако бъдат открити големи залежи в блок „Хан Аспарух", всички големи играчи на газовия пазар ще се съобразяват с доставките за България, заяви изпълнителният директор на Българския енергиен холдинг (БЕХ)Михаил Андонов.

„Ако се докаже наличието на промишлени количества „синьо гориво" в черноморския шелф след 4-5 години, ще имаме 25-30 години независимост от газови доставки и собствен добив. Проучванията започват с подписването на договора, така че се надяваме в близките 3-4 години да имаме и резултати," обясни Михаил Андонов пред БНР.

Той посочи, че дълбоководните сондажи се извършват на над 5000 м дълбочина.

Това е тежък процес, тъй като при дълбочинни изследвания процесът е бавен и изисква изключително скъпи и специални технологии, с които разполагат само водещите световни петролни и газови концерни, обясни още Михаил Андонов.

Той отново повтори, че ако изследванията са успешни, България ще стане сериозен играч на пазара на газ и ще бъде 100% независима от всички останали доставчици.

През октомври 2011 г. беше взето решение за откриване на процедурата за издаване на разрешение за търсене и проучване на нефт и газ в „Блок 1-21 Хан Аспарух".

Победител в търга стана френският петролен гигант „Тотал". Договорът е за 5 години, като за това време компанията ще инвестира над 1 млрд. лв. в проучванията.

По темата за цените на горивата, Михаил Андонов коментира, че те се повишават в целия свят.

„Всичко е свързано. Няма как България да остане остров и да не се повлияе от цените на международните пазари. Правителството взема адекватни мерки как да се излиза от тази ситуация. От 1 октомври има вероятност цената на газа да се намали, какво по-добро от това," попита реторично Михаил Андонов.

„Всичко, което правим, го правим за доброто на икономиката на България," категоричен е директорът на БЕХ.

Стара Загора иска Българския енергиен холдинг

Предложението за пребазирането ще бъде направено веднага след празниците, обеща кметът на Стара Загора Живко Тодоров. Снимка: panoramio.com

Българският енергиен холдинг (БЕХ) и Енергийният системен оператор да се преместят в Стара Загора предлага кметът на града Живко Тодоров.

Инициативата се подкрепя от Търговско-промишлената палата, Клуба на работодателя, представители на двата синдиката, предаде Дарик радио.

„Подкрепяме идеята за децентрализация, защото освен създаването на нови работни места, тя дава възможност за развитие на регионите”, коментира старозагорският градоначалник.

Предложението за пребазирането ще бъде направено веднага след празниците, обеща Тодоров.

То ще бъде внесено официално заедно със снимки, с предложение за сграден фонд и финансов разчет.

Освен БЕХ и Енергийният системен оператор в Стара Загора има възможност да се премести Агенцията за селекция и репродукция в животновъдството, Националната служба по зърното,Селскостопанската академия.

Предстои да се направи сметка какви средства ще са необходими за ремонт на сградите, в които да се помещават държавните структури.

Около един милион лева ще са необходими да се реконструират два корпуса от Тракийския университет. В тях биха се настанили земеделските агенции, а от местната администрация ще предложат централна общинска сграда за нуждите на Българския енергиен холдинг.

Преди десетина дни старозагорските депутати от ГЕРБ заявиха, че естественото място на енергийния сектор при евентуалната административна реформа е в Стара Загора.

БЕХ спасява НЕК от заема за АЕЦ „Белене"

Заемът от 195 млн. евро беше взет за финансирането на проекта АЕЦ „Белене" преди пет години, а падежът му е на 21 май. Снимка: БГНЕС

Български енергиен холдинг (БЕХ) ще покрие дела от 55 млн. евро (107 млн. лв.) в синдикирания заем, който дъщерното му дружество Национална електрическа компания (НЕК) има към консорциума от банки, ръководен от БНП Париба.

Така компанията ще успее да разсрочи с една година оставащата част от заема от 195 млн. евро, който беше взет за финансирането на проекта АЕЦ „Белене" преди пет години, а падежът му е на 21 май, съобщи изпълнителният директор на НЕК Иво Лефтеров, цитиран от „Капитал Дейли".

Споразумението за това ще бъде подписано в понеделник.

Въпреки че НЕК е една от най-задлъжнелите държавни компании и трудно ще осигури средствата за покриване на задължението, тя ще плати сама част от дължимата сума, посочо Иво Лефтеров.

Единият от вариантите е погасяването на дълга да стане със собствени средства на БЕХ - според последния му отчет към септември 2011 г. той има парични средства и депозити за 134 млн. лв.

Според справка за парите на държавните дружества, към края на октомври 2011 г. БЕХ има на депозити почти 114 млн. лв., като 79 млн. лв. от тях са били в Корпоративна търговска банка.

Другият вариант за осигуряване на средствата е изтегляне на заем, като компанията има изключително ниска задлъжнялост - пасивите й са едва 30 млн. лв. при активи за над 3 млрд. лв.

Все още официално да не са посочени вариантите, с които БЕХ да финансира част от разсрочването.

Министърът на икономиката и енергетиката Делян Добрев пък беше коментирал, че е възможно холдингът да емитира облигации, с които да покрие сумата по кредита, което обаче няма как да стане, тъй като падежът на задължението е на 21 май.

Разсрочването на заема досега беше под въпрос, тъй като две от банките в синдикирания заем - белгийската Dexia и японската Mizuho, отказаха да продължат участието си в него, с което се отвори и финансовият прозорец от 55 млн. евро.

В същото време останалите шест банки в синдиката не пожелаха да увеличат своите дялове, с което да покрият сумата.

Според министъра на енергетиката Делян Добрев новите условия, при които кредитът ще бъде преструктуриран, ще бъдат по-добри от настоящите.

В момента лихвата, която НЕК плаща, e 4,5%, тъй като заради лошите финансови резултати на компанията за полугодието на 2009 г. кредитът стана изискуем.

В тази връзка през септември 2009 г. ДКЕВР разреши на електрическата компания да сключи допълнително споразумение с БНП Париба.

Заради нарасналия риск за кредиторите обаче лихвената надбавка стана многократно по-висока, съответно от 0,425 на 4%, и от 0,5 на 4.5%.

Финансовите резултати на НЕК в момента също не са особено добри. Въпреки че дружеството завърши 2011 г. с печалба от 68 млн., очакванията са първото тримесечие на 2012 г. да отчете загуба от 16 млн. лв., която до юли може да се удвои.

Все пак от дружеството се надяват да завършат и 2012 г. отново с печалба, която обаче зависи от цените на електроенергията, които енергийният регулатор ще определи от началото на юли.

В същото време задълженията на НЕК са внушителни и възлизат на 1 млрд. лв., които обаче компанията покрива редовно.