Българин в лют спор с американската борсова комисия

Автор: 24 Часа

Бизнесменът Сашо Тодоров

Швейцарско-американски борсов посредник върна на българина Сашо Тодоров Дерменджиев $ 19 220. Това е сумата, която покойният му швейцарски партньор Лоренц Колер инвестира през 2006 г. от негово име на борсата.

Българинът си получил инвестираните пари 9 месеца след решението на районния съд в Пенсилвания на 25 януари 2011 г., според което самият той трябва да възстанови $ 74 655 печалба по сделките, реализирани от Колер.

"Не съм получавал такава печалба, не съм я ползвал и нямам претенции към нея", каза за "24 часа" 54-годишният Сашо Тодоров.

Всичко започва на 5 юни 2009 г. американската Комисия по ценните книжа и борсите - Securities and Exchange Commission (SEC) подава оплакване в районния съд в Пенсилвания срещу швейцареца Лоренц Колер и компанията Swiss Real Estate Internatinal Holding.

В жалбата се твърди, че Колер и фирмата, в разрез със закон от 1934 г., са се облагодетелствали неправомерно, като са използвали предварителна непублична информация, за да придобият правото да купят опции на фармацевтичната компания Си Eн Eс малко преди официалното й сливане с "Глаксо-Смит-Клайн" на 9 октомври 2006 г.
Според жалбата част от сделката била направена със средства на българина. "Бях дал принципното си съгласие Колер да прави сделки на борсата. Той избираше къде да инвестира парите. Вярвах му, защото бе човек с опит и авторитет, но всеки може да сгреши, нали? Едва ли е имал предварителна информация за сливането. Не вярвам, че ме е подвел съзнателно или че е действал с корист", казва Тодоров.

Веднага след сливането на двете фармацевтични компании стойността на опциите скача, а според жалбата на SEC печалбата е 387 566 долара.

Пак според жалбата на SEC част от тях - 74 655 долараq се полагат на българина.
"Всъщност това е една виртуална печалба. На практика тя е замразена веднага след като започва проверка по сигнала на SEC, т.е. още преди да стигне до моята сметка", казва Тодоров.

Той се запознал с Колер през 2002 г. На 24 февруари 2005 г. заедно с още един българин регистрират в Софийския градски съд дружество с ограничена отговорност "Суис риъл истейт". Година по-късно тримата съсобственици прехвърлят дяловете си на дружество "Суис риъл естейт инвестс истеблишмънт", регистрирано в Лихтенщайн.
"Въпреки че вече нямахме общ бизнес, продължихме да поддържаме приятелски отношения. Колер ми каза, че играе на борсата, и предложи, ако искам, да го прави и вместо мен, затова му дадох пълномощно. Не смятам, че е имал предварително информация за бъдещото поскъпване на опциите, от която да се възползва. Но всяка борсова сделка, която реализира огромни печалби, се следи под лупа", казва Тодоров. Тъкмо такава е сделката, сключена от Колер на 29 септември 2006 г. "Като резултат от покупката на опции от Си Ен Ес от страна на Колер за сметка на Дерменджиев на 29 септември 2006 г. и продажбата им на 9 октомври Дерменджиев е получил неправомерна печалба от 74 655 долара", пише в жалбата си SEC до съда в Пенсилвания.

Според оплакването българинът е получил тази виртуална до онзи момент печалба единствено като резултат от нарушенията на Колер и при обстоятелства, при които би било несправедливо да задържи парите. Уточнява се, че той няма претенции към тези фондове. Затова в жалбата на комисията е определен като т. нар. облекчен ответник - т.е. човек, който е потърпевш в резултат на действията на други ответници.

"Да, така е - нямам и никога не съм имал претенции към тези пари. Щом изборът на г-н Колер да купи точно тези акции се е сторил някому съмнителен, е подадена жалба и е извършена проверка. Намирам това за нормално", казва Тодоров.

Всъщност жалбата от 5 юни 2009 г. е втората, която американската Комисия по ценните книжа и борсите внася по случая.

Няколко дни, след като на 29 септември 2006 г. Колер е купил опциите, които дни по-късно ще му донесат печалба, никой не знаел кой е купувачът. Тъкмо затова първата жалба, подадена на 13 октомври 2006 г., е срещу "един или повече неизвестни купувачи". Чак след като започва проверка и разследването установява участието на Колер и косвеното включване на българина, жалбата се разширява към тях.

В проверката се включва и FINMA - швейцарската агенция за наблюдаване на финансовите пазари.

В хода на разследването се установява, че същата схема - в нарушение на закона от 1934 г., съзнателно или не, Колер бил приложил и при други пет публични компании, от което реализирал печалба от над 5 млн. долара. Затова в жалбата до съда комисията настоява не само за връщане на тези печалби, но и за глоби. Година и половина след жалбата на SEC съдът в Пенсилвания постановява възстановяване на печалбите. "Вероятно са установили, че Колер не е действал с умисъл и затова не са го глобили", казва Тодоров.

Междувременно през 2010 г. Лоренц Колер умира. Решенията на съда са изпълнявани от неговия син Петер. 10 месеца след решението на съда в Пенсилвания българинът успява да си върне инвестицията от $ 19 220, която Колер някога е направил от негово име. Парите вече са преведени по банковата му сметка в България.

Комисията

Американската Комисия по ценните книжа и борсите (SEC) е създадена, за да защитава интересите на инвеститорите, които купуват акции и облигации.

Федералното законодателство изисква компаниите, които планират да събират средства чрез продажба на ценни книжа, да изпращат данни за дейността си на комисията, за да могат инвеститорите да имат достъп до всякаква съществена информация.
Комисията е оторизирана да регулира фондовите борси и да предотвратява или наказва измамите при сделки с ценни книжа, включително да следи дали купувачите не са се облагодетелствали неправомерно в резултат на предварителна информация.

Сашо Тодоров: Вече получих инвестираните 19 220 долара

-  Г-н Тодоров, знаете ли, че има решение на съда в Пенсилвания след жалба на американската комисия по ценните книжа и борсите (SEC) да възстановите $ 74 655?

-  Да, знам, разбира се. Но нека поясня, че никога не съм получавал тези пари, никога не съм се възползвал от тях и нямам претенции към тях, така че нямам какво да възстановявам. Нещо повече: от правна гледна точка решението на американския съд е в моя полза, тъй като, съгласно него борсовият посредник трябваше да ми възстанови сумата от 19 220 щ.д., равняваща се на първоначалната инвестиция.

- Получихте ли си вече парите?
- Да. Преводът по моя сметка в България е направен през октомври 2011 г.

- Кажете как се стигна до тази история - според жалбата на SEC вие сте получили печалба от $ 74 655, след като ваш бивш партньор е играл на борсата от ваше име...
-  Тези пари никога не са постъпвали при мен, по моята сметка и на мое разположение. Трябвало e да се получат, но веднага след приключване на борсовата операция са били замразени в САЩ, едновременно със започналата проверка след жалбата на SEC. Тоест говорим за една виртуална печалба. Ако бяха дошли по моя сметка, щях да ги декларирам.

-  Кога разбрахте, че SEC има претенции към вас?
- Първата ми изненада дойде още през 2006 г., когато разбрах, че след жалба на Комисията по ценните книжа до съда в Пенсилвания е започнала проверка по сделки на американската фондова борса, сключени от моя бивш партньор Лоренц Колер. Никога не съм бил играч на американската фондова борса и не съм имал каквито и да е контакти до този момент със SEC.

- Знаехте ли, че на 29 септември 2006 г. Колер е купувал опции от ваше име и с ваши средства?
-  До януари 2006 г. с Колер имахме обща фирма, но и след това продължихме да поддържаме лични контакти. Той имаше пълномощно от мен да инвестира на борсата, както прецени. В този случай той е инвестирал 19 220 долара, но без аз да съм в течение на конкретната борсова операция.

- С какви средства е купувал акциите - ваши от ваша сметка или негови?

- Това бяха средства, които му бяха предоставени за инвестиционно управление, както намери за добре. Там той е играел за моя сметка.

-  В жалбата на комисията се казва, че той е успял да се облагодетелства неправомерно и да реализира такава голяма печалба, защото е имал предварителна непублична информация...

Адвокат Янчо Трончев: Глобите в България стигат до 200 000 лв.

- Какво трябва да направят хората, за да се предпазят от подобни случаи? 
- Хората, които искат да участват на пазара с акции или други ценни книжа, трябва да знаят много добре на кой инвестиционен посредник поверяват средствата си, какви са рисковете, какви пълномощия дават и т.н. Ако някой им предложи да купят акции на някое дружество, което утре ще се купи от някой голям инвеститор, или че нещо друго ще се случи и акциите ще скочат бързо нагоре, следва да проверят дали това не е вътрешна информация от лице, което няма право да я използва за такива цели.

- Има ли в България закон, който да забранява сделки, извършвани при предварително притежаване на информация, която може да донесе облага?

- В цял свят има регулиране на пазара на ценни книги и съответно санкциониране на лица, които злоупотребяват с вътрешна информация с цел извличане на печалба. В България действа Закон срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти (ЗПЗФИ), обнародван в "Държавен вестник", бр. 84 от 17.10.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., Той действа от приемането на България в ЕС. Няма обратно действие. Т.е. ако има извършено нарушение преди 2007 г. не може да има санкции по този закон.

- Какви са разпоредбите на закона?

- Този закон забранява търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара на финансовите инструменти. Именно тази търговия с вътрешна информация представлява злоупотреба по смисъла на закона. В чл.8 от този закон се забранява на всяко лице, което притежава вътрешна информация в резултат на своето членство в управителния или контролния орган на емитента, на участието си в капитала или гласовете в общото събрание на емитента, на достъпа, който има до информацията поради своята служба, професия или задължения, или придобиването й чрез престъпление или по друг неправомерен начин, да използва тази информация, като придобие или прехвърли, или опита да придобие или да прехвърли за своя или за чужда сметка, пряко или непряко, финансови инструменти, за които се отнася тази информация.

- Какви са санкциите за нарушителите?

- Който извърши или допусне извършването на нарушение на този закон, се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв. В определени случаи санкцията е от 2000 до 5000 лв. Има и глоба в размер от 20 000 до 50 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление. За повторно нарушение глобите достигат и от 50 000 до 100 000 лв.

Има случаи, когато се наказват и подбудителите, помагачите и укривателите, като се вземат предвид характерът и степента на тяхното участие. За нарушения на юридически лица и еднолични търговци се налага имуществена санкция, като размерът й може да достигне 200 000 лв.

- Какво става със средствата, получени по този начен?
- Доходите, придобити в резултат на нарушението, се отнемат в полза на държавата в степента, в която не могат да бъдат възстановени на увредените лица.

- Кой следи за спазването на закона в България?
- Компетентният орган е Комисията за финансов надзор.

- Имате ли информация за случаи на нарушаването на българския закон?

- Известно ми е, че има санкционирани лица и фирми по ЗПЗФИ. Недоволното лице или фирма може да обжалва пред административния съд. Някои от глобите са потвърдени от съда, други са отменени.