Костов и Доган се доказаха като олигарси
Ахмед Доган и Иван Костов Снимки: Архив
Cмущаващо нехайна е употребата на понятието “олигарх” в публичната реч у нас напоследък. Взеха да наричат така всеки богат или влиятелен българин. Освен че е невярна и неточна, тази употреба е рудимент на някогашния партиен подход при заклеймяването. Понеже названия като “богаташ” или “спекулант” загубиха предишните си конотации, те вече са бледи и неспособни да породят нужната класова ненавист. Иска се по-силна дума и неслучайно тя ни дойде от Русия, където наистина е пълно с олигарси - още един, този път езиков признак за пълзящата путинизация на България.
Класическото определение за “олигархия” дава Аристотел в първа книга на своята “Реторика”. Той я описва като една от 4-те възможни уредби на държавата. Според него олигархията е власт на малка група знатни хора, подбрани според имуществен ценз,чиято цел е да трупат богатства.
Първата съставка на старогръцката дума, която Аристотел използва, - “олигос”, означава “малко”, а втората - “върховенство”. Така че буквалното значение на “олигархия” е “господство на малцина”.
От това определение следва, че за да бъде нарочен някой у нас за “олигарх”, той не само трябва да е богат и да е “на власт”. Иска се задължително и да заема висок държавен пост, да е сред малцината, които явно дърпат конците в България.
Олигарх извън властта е семантичен нонсенс, впрочем една от най-често срещаните езикови грешки. В специализираната литература този вид грешка понякога се нарича “отсичане на дървото на Порфирий” по името на бездарния следовник на неоплатониста Плотин. До отсичане се стига, ако е налице категориално несъответсвие в хода на логическата процедура за все по-пълно оразличаване на даден обект. Олигарх, но извън властта е именно такова отсичане.
В Русия, където се появи нова употреба на “олигарх”, шепа магнати, назначени от Елцин и Путин, получиха от държавата освен милиардите си ипостове на губернатори, например Лев Абрамович. Те управляват области с големината на половин Европа.
В България това изобщо не се случи, макар и у нас да са били налице ярки олигархични тенденции. Според терминологията на Аристотел в края на 1989 г. се сгромоляса властта на аристокрацията, тоест на партийната номенклатура.
Смени я демокрацията, но понеже тя бе още слаба, започнаха опитите да бъде подменена с олигархия. Първи се пробва за олигарх премиерът Андрей Луканов, като създаде около себе си кръг от облагодетелствани от властта бизнесмени, например Илия Павлов.
Жан Виденов започна да мачка Лукановия кръг, за да го подмени със своя “Орион”, и след убийството на Луканов донякъде успя. Но Виденов почти веднага падна от власт и не можа да се облажи от своя триумф. Затова от Виденов олигарх не стана.
От Костов обаче стана. Той разчисти терена за кръга “Олимп” и макар да тури начело някакъв ресторантьор, никой не се съмняваше, че това е именно Костова олигархична структура.
За Аристотел би било парадоксално, че цар Симеон Втори пое властта в България, но вместо да я тласне към монархия, на свой ред си очерта олигархичен кръг. В него попаднаха лица като Спас Русев, Олимпи Кътев и др., погрижили се за имотите на цар Симеон.
Български олигарх е и Ахмед Доган. Той бе ортак във властта с царя и мандатоносител на правителствата на Беров и на Станишев. При това, доколкото му позволява псевдофилософският жаргон, Доган се прояви и като виден теоретик и практик на олигархията. Незабравими ще останат неговите идейни постановки за обръча от фирми и за управляването на фондовете.
