МКБ намали лихвите по бизнес кредити

МКБ намали лихвите по бизнес кредити

Предприятията могат да финансират дейността при цена на заема 6,95%

С 2 процентни пункта по-ниска лихва по отпусканите бизнес кредити предлага МКБ Юнионбанк, съобщиха от финансовата институция. Новите облекчения са за оборотните заеми "Бизнес Пулс", както и за инвестиционните "Развитие" и "Европейско развитие". По-ниската лихва е в сила от утре, 3 септември 2012.

Предприетата стъпка ще намали цената, на която бизнесът може да се финансира, до 6,95%. "МКБ намалява лихвите по кредитите с 2%, за да отговори на търсенето на бизнеса на финансиране при облекчени условия. През последните години наблюдаваме тенденция на плавен спад на цената на заемите. На практика нивата днес са по-ниски от тези преди началото на икономическата криза. Данните сочат, че през юли 2008 г. българска фирма е теглила кредит средно при 10,91% лихва, като четири години по-късно този процент вече е 8,33", коментира Мария Илиева, главен изпълнителен директор на МКБ Юнионбанк.

Банката ще предложи и нови кредити за оборотни средства без обезпечение, които са максимален размер до 30 хил.лв. МКБ продължава да финансира проекти за подобряване на енергийната ефективност на малките и средни предприятия. Заемите се отпускат при преференциални условия - 5.95% промоционална лихва за първите 6 месеца или до получаване на субсидията по програмата. Предлага се и от 30% до 50% безвъзмездна помощ.

Дянков: Има основания лихвите да паднат

Дянков: Има основания лихвите да паднат

Финансовият министър изтъкна, че очаква този процес да се изяви особено есента

"Има реални основания лихвите по кредитите да паднат", каза финансовият министър Симеон Дянков. Той коментира темата на съвместен брифинг с новия изпълнителен директор на Еворпейската банка за възстановяване и развите Сума Чакрабарти, който от своя страна похвали финансовата дисциплина на страната ни.

„Освен еврооблигацията в последните десетина дни сме свидетели на няколко други положителни тенденции, които показват по-цялостно сваляне на лихвите в банковия сектор. Например от миналата седмица облигацията ни, тринайсетката, тази, която януари подменяме, вече се продава на отрицателна лихва. С други думи банкерите я държат, макар че ние не им плащаме, а те плащат на държавата или други инвеститори, за да я държат, както са и германските бундове. Това досега не се е случвало в историята на България. Вчера видяхте дестгодишните ни на вътрешния пазар облигации – рязко спадане на лихвата. Това няма начин да не доведе и до намаляване на общите лихви в банковия сектор", каза Дянков, цитиран от Дарик.

Финансовият министър изтъкна, че очаква този процес да се изяви особено есента, но има някои начални изяви особено в последната седмица.

Драги оправда свалянето на основната лихва

Драги оправда свалянето на основната лихва

Според президента на ЕЦБ еврозоната е изправена пред много рискове

Инфлационният натиск е намалял. В същото време икономическият ръст в еврозоната продължава да е слаб, с продължаваща несигурност, която тежи на доверието и настроенията. Така президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги обясни решението си да се намалят до рекордно ниски нива основната лихва и лихвата по овърнайт депозитите. 

От думите му стана ясно още, че има изобилие от паричен ресурси и това е причината ЕЦБ да се нуждае от по-малки обезпечения, когато отпуска заеми.

Според него икономиката на еврозоната е изложена пред много рискове. "Основният сценарий на ЕЦБ не се е променил, въпреки, че рисковете пред сбъдването на този сценарий сега се материализират", призна Драги.

Преди месец Драги обяви, че свалянето на лихвата не би помогнало по никакъв начин. За сметка на това повечето европейски лидери настояваха именно за такива мерки, с които да се помогне допълнително на европейските банки.

По време на днешното заседание на борда на директорите беше взето решение основната лихва да бъде намалена с 0.25% до 0.75%, а лихвата по овърнайт депозитите (еднодневни депозити) беше свалена от 0.25% на 0%.

Ипотечните заеми в България са сред най-скъпите в Европа

Ипотечните заеми в България са сред най-скъпите в Европа

Лихвите по депозитите също остават сред най-високите

България е сред страните с най-скъпи ипотечни кредити в ЕС, показват данните на Европейската централна банка. Към края на април 2012 г. по-висока е единствено цената на новоотпусканите жилищни заеми в Унгария. Според публикуваната от ЕЦБ статистика към края на април годишният процент на разходите (ГПР, включва не само лихвата, но и всички такси и комисиони, свързани с обслужването на заема) по жилищните кредити в България е съответно 8.58% по заемите в левове и 8.32% по тези в евро. Средно за еврозоната цената на жилищните заеми е 3.79%.

Ипотечни "първенци" 

От публикуваните от ЕЦБ данни става ясно, че в сравнение с България ГПР по ипотечните кредити е по-висок само при предоставяното от унгарските банки финансиране в местната валута – форинт, при което стойността му е 12.37%. Кредитният пазар в страната е един от най-засегнатите от кризата, тъй като над 50% от ипотечните заеми са отпуснати в швейцарски франкове, а поскъпването на франка направи изплащането на задълженията непосилно за голяма част от унгарските кредитополучатели. На трета позиция сред страните с най-скъпи ипотечни заеми е Полша, където общата цена на жилищните кредити в злоти към края на април е 7.43%. Там обаче финансирането в евро е при значително по-нисък ГПР - 4.99%.

Над границата от 7% са и заемите в леи в Румъния, при които ГПР към края на април е 7.06%. При тях обаче през последните месеци се наблюдава отчетлива низходяща тенденция – само за четирите месеца от началото на годината цената им се е понижила с почти 2 процентни пункта (в края на 2011 г. ГПР по тях беше 9.02%). В началото на 2011 г. пък ипотечните заеми в страната бяха най-скъпите в ЕС, като ГПР по тях надхвърляше 10%.

За разлика от отчетливото понижение в Румъния на българския банков пазар намаляването на стойността на кредитите се случва с много по-умерени темпове. Според данните на БНБ към началото на 2011 г. ГПР по ипотечните заеми в левове е бил 8.97% (т.е. понижението е с 0.39 процентни пункта), а този по кредитите в евро – 8.65% (0.33 понижение с пр.п.).

Потребителски рекордьори

Тенденцията за плавно намаляване на цената на финансирането в България е валидна и по отношение на потребителските кредити. Към края на април 2012 г. ГПР по заемите в левове е 12.95%, което е с 0.57 процентни пункта по-ниско спрямо отчетеното в началото на януари 2011 г. равнище от 13.52%. При кредитите в евро пък намалението от началото на 2011 г. досега е с 0.76% до 11.32%. В този сегмент обаче България се подрежда доста по-назад, показва статистиката на ЕЦБ. Според публикуваните данни лидер в цената на потребителските заеми е Естония, където към април 2012 г. ГПР по кредитите в евро достига 32.05%. За последния месец стойността на показателя се повишава с 0.39 процентни пункта, но все пак остава далеч от рекордните от началото на кризата 48.54%, регистрирани през октомври 2010 г. И в този сегмент Унгария и Полша са в тройката на страните с най-скъпо финансиране – ГПР по заемите в националните им валути е съответно 24.1% и 21.97%. Междувременно средно за държавите от еврозоната общото годишно оскъпяване на потребителското финансиране е в размер на 7.34% при отчетени 7.57% за януари 2012 г. и 7.2% в началото на 2011 г.

Скъпи депозити
Сравнително високата цена на кредитирането в България до голяма степен се обуславя от оставащите високи лихви по привличаните от банките депозити. Въпреки че към края на април 2012 г. данните на БНБ показаха нормализиране до равнищата им отпреди кризата, като цяло предлаганата от местните банки доходност остава сред най-високите в ЕС. Така националната статистика отчита, че към края на април средният лихвен процент по новопривлечените спестявания в левове на домакинствата в България е бил в размер на 4.94%. Данните на ЕЦБ показват, че по-високи стойности се наблюдават само по депозитите в местна валута в Унгария (6.97%) и в Румъния (5.92%). Сходни до българските са и лихвените проценти по спестяванията на домакинствата в злоти в Полша (4.58%), както и по депозитите в евро в Гърция (4.96%) и в Кипър (4.35%). Докато в последните две страни обаче тенденцията е възходяща заради негативните ефекти от гръцката дългова криза и нарасналата несигурност около бъдещето на страната в еврозоната, на българския пазар се наблюдава обратно движение.
Високите лихви по спестяванията в България всъщност са резултат от депозитната война, която местните банки водеха в разгара на кризата (2009-2010 г.). С натрупването на ликвидност обаче постепенно съревнованието на лихвеното поле започна да утихва и през последните месеци се наблюдава трайно понижение на предлаганата от българските финансови институции доходност по депозитите.

Балансирани очаквания
Прогнозата на БНБ, публикувана миналата седмица в последния брой на тримесечното издание "Икономически преглед", е през следващите няколко месеца лихвите по кредитите и по депозитите в страната да се запазят относително непроменени. Според очакванията на централната банка през третото тримесечие на 2012 г. е възможно много слабо понижение на лихвите по депозитите, докато цената на кредитите няма да намалява, ограничена от нестабилността и несигурността на международните финансови пазари.

Депозитна война в Европа

Депозитна война в Европа

Банките предлагат курсове по английски език и телевизори като бонуси за влоговете на домакинствата, опитвайки се на всяка цена да примамят спестители

Европейските банки водят агресивна война за депозити. От едната страна са отчаяно борещите се да задържат средствата на вложителите,  а от другата са по-стабилните банки, които с пълна сила предлагат различни възможности, за да примамят нови клиенти, пише The Wall Street Journal (WSJ).

Банки в страни като Испания обещават телевизори с плосък екран и безплатни курсове по английски език като бонуси, за да привлекат нови клиенти, включително и такива, които получават помощи за безработни да ги депозират при тях. Банките от Северна Европа предлагат също толкова атрактивни оферти – безопасност за спестяванията, прибрани в големи, добре капитализирани институции, намиращи се извън опасната зона на Европа.

И кампанията не е изтънчена, пише изданието. HSBC промотира своята "безопасност и сигурност" в Гърция, а Barclays лансира нов спестовен продукт, наречен "платежоспособен депозит", в Испания. У нас банкери посочиха, че не сме на радара и за момента няма опасност от поява на подобна тенденция, като процесите тук са обратни - лихвите по депозитите намаляват.

Неконтролируема зараза

До неотдавна банките в Южна Европа бяха подложени на бавно, но стабилно изтегляне на депозити от клиентите им. През последния месец това изтичане на средства се ускори според банкери и анализатори. Ако тенденцията продължи, има потенциална възможност от по-нататъшно дестабилизиране на европейската банкова система, посочва WSJ.

"Дори и да имат на разположение спешна ликвидност, ако нормалното им финансиране е блокирано, ситуацията бързо може да стане неустойчива", коментира Греъм Нейлсън, главен инвестиционен стратег в Cairn Capital в Лондон. Предвид забавянето в отчитането на данните от централните банки все още няма информация за нивото на депозитите, за да може да се прецени какъв е мащабът на изтеклите от южноевропейските страни влогове.

Според данни, публикувани от Европейската централна банка, депозитите в испанските банки са намалели с около 2% през април, посочва WSJ. Депозити за милиарди евро изтекоха от гръцката банкова система след изборите там в началото на май, последвани от нарастващи спекулации за излизане на Гърция от еврозоната. След като испанското правителство съобщи за плана за национализация на изпадналата в затруднение Bankia, нейният председател призна, че банката е изгубила депозити през седмиците преди спасяването.

На война като на война

В Италия потребителската организация Altroconsumo предлага консултации на паникьосани клиенти на банките от декември. Като предпазна мярка организацията препоръчва на клиентите да обмислят преместването на депозитите си от местните италиански банки в чуждестранни банки, които оперират в Италия, казва Винченцо Сомма, редактор във финансов ежедневник, издаван от базирана в Милано асоциация.

WSJ посочва, че внезапна вълна на изтегляне на депозити може бързо да преобърне някои банки. В момента рискът от това се увеличава, тъй като депозантите са изнервени. Те се притесняват за стабилността на банките и рискът, че страни като Гърция може да напуснат еврозоната, може да накара вложителите да превалутират депозитите си в нова, по-скъпа валута.

Като резултат южноевропейските банки се борят за привличането на нови депозити и се опитват да успокоят съществуващите си клиенти. По-стабилните банки също са гладни за нови депозити особено в страните, в които техните дъщерни поделения се опитват да се самофинансират от местния пазар.

В Гърция поделението на HSBC тръби за "безопасността и сигурността на банката с най-голяма капитализация в Европа". Тя има 16 клона в цяла Гърция, които в момента предлагат на вложителите 3.5% лихва, ако те заключат парите си най-малко за шест месеца. Допълнителният морков е, че HSBC плаща лихвата авансово.

Междувременно някои гръцки банки се опитват да набират депозити извън страната. Гръцката Agricultural Bank, отворила неотдавна поделение за банкиране на дребно във Франкфурт, рекламира лихва по депозити до 3%, като е по-висока от това, което местните немски банки обикновено са склонни да дадат.

Испания - най-горещият пазар

Най-разгорещената конкуренция е в Испания. Caixa Bank, една от най-големите испански банки, предлага 22-инчов телевизор с плосък екран за клиенти, които превеждат през онлайн сметка в банката заплати или обезщетения за безработни, или други социални помощи. Целогодишната кампания на банката е подновена отново през миналата седмица, като сега тя вече е безсрочна, е обяснил неин говорител.

През април Santander е започнала да предлага безплатни курсове по английски език за клиенти, които отворят разплащателни сметки в банката. Тя предлага още и лихва до 3.3% за първите четири месеца. Cajamar Caja Rural, малка спестовна банка, по-рано през годината предлагаше кафе машини за еспресо, за да привлича дългосрочни депозити от нови клиенти. Сега банката раздава таблети с 8-инчов сензорен екран на клиенти, които превеждат заплатата си по сметка при нея.

Чуждите банки предлагат конкурентни ценови условия и привличат клиенти, наблягайки на безопасност за спестяванията. Наскоро Barclays пусна своя нов "платежоспособен депозит" - спестовен продукт с годишна лихва до 3.5%. Серджо Муньос, изпълнителен директор на Barclays Iberia, описва продукта като подходящ за "клиенти, които в момента търсят в допълнение на рентабилността международна банка, стабилна и платежоспособна като Barclays, на която да поверят спестяванията си". Томас Каларис, топ мениджър в банката, посочва, че в последно време депозитите в испанското й поделение са се повишили с "прилична сума".

България - не сме на радара в момента

Банковият пазар у нас вече остави една депозитна война зад гърба си, водена през 2009-2010 г. Оттогава насам лихвите по влоговете спаднаха наполовина и се връщат бавно и постепенно към по-нормални нива. Причините за войната и депозитния туризъм тогава бяха кризата и парализата на финансовите пазари, изчезването на ликвидността и недоверието между пазарните участници.

Дъщерните поделения тук получиха директиви от централите, че занапред ще се самофинансират от местния депозитен пазар. Така банките се втурнаха да събират пари и да се запасяват с ликвидност срещу убийствено високи за тях лихви по депозити - достигнаха до 10-12% годишна лихва за левове, а в евро бяха с около два пункта по-ниски. Липсата на доход от нови кредити заради свитото кредитиране и стремглаво растящите разходи заради просрочия по кредити изцедиха печалбите на банките, като част от тях реализираха и загуби.

Депозитната война тук вече е зад гърба на банките (лихвите паднаха до около 5%), но банкери посочват, че не сме изолирана система и няма как да живеем в комфорт за 100-процентов имунитет срещу подобни процеси. Все пак те подчертават, че в момента няма основание за поява на такава тенденция, тъй като банките тук са ликвидни (близо 26% съотношение на ликвидни активи към пасиви към април - бел. ред.). Испания и Гърция са в съвсем друга фаза, процесите у нас са в обратна посока - лихвите по депозитите намаляват, коментираха банкери.