60 моста в България били в предаварийно състояние от поне 5 г.

По думите на проф. Костадин Топуров извършването на ремонти изисква много по-големи разходи, отколкото постоянните поддръжки, обследванията, наблюденията. Снимка: БГНЕС

Около 60 моста в България са в предаварийно състояние подобно на срутеното съоръжение на река Струма, обяви проф. Костадин Топуров, ръководител на катедра „Транспортни съоръжения“ в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ).

Той цитира информация от изследване на френски специалисти от преди поне 5 години, финансирано по линия на предприсъединителните програми, докато България беше кандидат-член на Европейския съюз.

„Много от мостовете в България са в състояние, заради което не могат да изкарат експлоатационния си живот, който е 100 години. Една от основните причини за това е некачествено проектиране не толкова от самите проектанти, а по времето на социализма опитът за спестяване на материали. Второ, строителството; трето – поддръжката, която е много важен фактор. Липсва такава поддръжка по-скоро. Няма нещо, което веднъж построено, след това да го изоставиш в ръцете на природата и после да искаш да следва своя естествен живот“, заяви проф. Костадин Топуров пред БНР.

По думите на професора извършването на ремонти изисква много по-големи разходи, отколкото постоянните поддръжки, обследванията, наблюденията.

„Окончателните действия струват много по-скъпо, отколкото да ги поддържат, преди да се разрушат“, убеден е проф. Костадин Топуров.

Той обясни, че заедно със специалисти са участвали в съставянето на всички национални приложения за сеизмичното проектиране на мостовете.

„Състоянието на нашите мостове по обективни причини се намира в не много добро положение по отношение на сеизмичното осигуряване. Когато са проектирани и изграждани, мостовете не са били построени в съответствие с реалната природа на самото съоръжение“, допълни професорът.

Той посочи, че има три групи на територията на България, които отговарят за състоянието на мостовите съоръжения.

„Едната е Агенция „Пътна инфраструктура“ - тя има лаборатория по пътища и мостове и мисля, че трябва да има оборудване за проверка на мостове. Втората институция, която се занимава с голяма група мостове, е Националната компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ). В момента там положението също е занемарено. Трета група собственици са общините, като особено важни са общините на големите градове, в които може би има отговорна дирекция, но няма мощности за направата на огледи. Както виждате, малкитемостове в Софийска област също са в много лошо състояние“, посочи още проф. Костадин Топуров.

Той не се ангажира с прогноза дали мостовете в „предаварийно състояние“ ще рухнат или не.

„Проблемът е системен, нямаме ясно изградена система, в която всеки момент основните големи съоръжения да кажем в какво състояние се намират, какво очакваме и кога да планираме ремонтите им, като изключим аварийните ремонти заради бедствие“, подчерта проф. Костадин Топуров.

Той отбеляза, че реакцията на правителството след срутването на мостовете край село Рибник и Владая създава чувство на противоречие.

„Не знам как може да се решат неща, които са отлагани с десетки години в рамките на едно политическо решение. Като политическа реакция това е положително, но оттук нататък трябва да се създаде система за поддържането на мостовете. Трябват пари, планиране, приоритетни схеми, при които парите да се влагат първо в най-критичните мостове“, обясни още проф. Костадин Топуров.