Захлаждане, вледеняване или дългосрочно недоверие
След връщането на Путин в Кремъл отношенията на Русия със САЩ напомнят все повече за студената война
Само преди няколко месеца усмихващите се президенти на Русия и САЩ се посрещаха като стари приятели, а публичните отношения между двете държави никога не са били по-топли. През март либералът технократ Дмитрий Медведев бе сменен в Кремъл с остаряващия, но все така силен Владимир Путин и усмивките от лицата на двете страни изчезнаха, пише New York Times.
Бившият агент на КГБ Путин без много да се церемони отказа да посети САЩ за срещата на Г-8 през май и изпрати Медведев, който започна да утъпква пътеките в руския Бял дом като нов премиер на страната. През идната седмицата Обама и Путин все пак ще трябва да се видят на живо на срещата на Г-20 в Мексико, но съдейки по всичко, разговорите между тях едва ли ще бъдат приятни.
Презареждане или изключване
Постоянно повтаряща се мантра при всяко двустранно посещение през изминалите четири години бе "презареждането" на отношенията. В знак на добра воля Медведев подписа разрешение за снабдяване на американските войски в Афганистан, даде подкрепата на Русия за санкции срещу Иран. В замяна Вашингтон помогна на Москва да стане част от Световната търговска организация. Към края на престоя си в Кремъл Медведев обаче размаха и позабравената игра с ракети и радари, пускайки нов мощен радиолокационен център в Калининград.
С идването на Путин хладният тон и игнорирането на намеците на Запада се засилиха. Въпросът за Сирия и подкрепата за Башар ал Асад прокарва ясна разделителна черта между двете страни, а през изминалата седмица САЩ дори отправиха пряко обвинение срещу Русия, че продава бойни хеликоптери на режима (виж долния текст).
"Това е криза в руско-американските отношения", казва Алексей Пушков, председател на комисията за външни отношения в руската Дума. "Това е криза, където и двете страни трябва да балансират интересите си, но не могат, защото те са различни. Вървим към дългосрочно недоверие."
"Презареждането не успя да промени подозренията и недоверието към Америка сред руснаците, включително и при Путин", казва анализаторката Маша Липман от Carnegie Moscow Center. "Америка е разглеждана като заплаха, като нещо, което се опитва да подкопае Русия, да я отслаби, да я нарани. Русия винаги трябва да е нащрек."
Танто за две
Все пак "презареждането" отбеляза своите успехи, но неусетно направи Вашингтон зависим от Москва. Наскоро Пакистан спря доставките за американската армия в Афганистан и сега главният път за подкрепления минава през руска територия. "Имаме нужда повече от тях, отколкото те от нас в момента", казва Ангела Стент, директор на програмата за руски изследвания в Georgetown University. Проблемът е, че американците се посвещават повече на презареждането, отколкото руснаците. "Те разглеждат това като поправка на курса към американците. Идеята обаче не е тяхна, тя е на американците", казва Стент.
Предстоящата среща на 18-19 юни в Лос Кабос, Мексико, може да се окаже доста неприятна за Обама. Първия път, когато той се среща с Путин през 2009 г. в качеството му на премиер, руският лидер не изглежда особено приветлив и се впуска в едночасова тирада, разказвайки надълго и нашироко всичко, което не му харесва в действията на Вашингтон - от войната в Ирак до разполагането на ПРО в Европа. Така за Обама остава да избере стъпките, които ще намалят нарастващото напрежение между Вашингтон и Москва, но също така няма да дадат на републиканците повод да отмъкнат още проценти от предизборната му подкрепа.
"Президентът ще си спомня с умиление срещите с Дима", казва Дейвид Крамър, чиновник от администрацията на Джордж Буш. "Вероятно няма да е много приятна среща. И не трябва да бъде."
Бившият агент на КГБ Путин без много да се церемони отказа да посети САЩ за срещата на Г-8 през май и изпрати Медведев, който започна да утъпква пътеките в руския Бял дом като нов премиер на страната. През идната седмицата Обама и Путин все пак ще трябва да се видят на живо на срещата на Г-20 в Мексико, но съдейки по всичко, разговорите между тях едва ли ще бъдат приятни.
Презареждане или изключване
Постоянно повтаряща се мантра при всяко двустранно посещение през изминалите четири години бе "презареждането" на отношенията. В знак на добра воля Медведев подписа разрешение за снабдяване на американските войски в Афганистан, даде подкрепата на Русия за санкции срещу Иран. В замяна Вашингтон помогна на Москва да стане част от Световната търговска организация. Към края на престоя си в Кремъл Медведев обаче размаха и позабравената игра с ракети и радари, пускайки нов мощен радиолокационен център в Калининград.
С идването на Путин хладният тон и игнорирането на намеците на Запада се засилиха. Въпросът за Сирия и подкрепата за Башар ал Асад прокарва ясна разделителна черта между двете страни, а през изминалата седмица САЩ дори отправиха пряко обвинение срещу Русия, че продава бойни хеликоптери на режима (виж долния текст).
"Това е криза в руско-американските отношения", казва Алексей Пушков, председател на комисията за външни отношения в руската Дума. "Това е криза, където и двете страни трябва да балансират интересите си, но не могат, защото те са различни. Вървим към дългосрочно недоверие."
"Презареждането не успя да промени подозренията и недоверието към Америка сред руснаците, включително и при Путин", казва анализаторката Маша Липман от Carnegie Moscow Center. "Америка е разглеждана като заплаха, като нещо, което се опитва да подкопае Русия, да я отслаби, да я нарани. Русия винаги трябва да е нащрек."
Танто за две
Все пак "презареждането" отбеляза своите успехи, но неусетно направи Вашингтон зависим от Москва. Наскоро Пакистан спря доставките за американската армия в Афганистан и сега главният път за подкрепления минава през руска територия. "Имаме нужда повече от тях, отколкото те от нас в момента", казва Ангела Стент, директор на програмата за руски изследвания в Georgetown University. Проблемът е, че американците се посвещават повече на презареждането, отколкото руснаците. "Те разглеждат това като поправка на курса към американците. Идеята обаче не е тяхна, тя е на американците", казва Стент.
Предстоящата среща на 18-19 юни в Лос Кабос, Мексико, може да се окаже доста неприятна за Обама. Първия път, когато той се среща с Путин през 2009 г. в качеството му на премиер, руският лидер не изглежда особено приветлив и се впуска в едночасова тирада, разказвайки надълго и нашироко всичко, което не му харесва в действията на Вашингтон - от войната в Ирак до разполагането на ПРО в Европа. Така за Обама остава да избере стъпките, които ще намалят нарастващото напрежение между Вашингтон и Москва, но също така няма да дадат на републиканците повод да отмъкнат още проценти от предизборната му подкрепа.
"Президентът ще си спомня с умиление срещите с Дима", казва Дейвид Крамър, чиновник от администрацията на Джордж Буш. "Вероятно няма да е много приятна среща. И не трябва да бъде."