Пак режат дълговете на Гърция

Пак режат дълговете на Гърция

Перспективата на нова „подстрижка" на гръцкия дълг, която този път ще засегне облигациите и заемите, притежавани от държавния сектор, изглежда все по-вероятна.

Това съобщава в неделя гръцкият вестник „Катимерини", цитиран от БТА.

Гръцкото финансово министерство е изготвило анализ за държавния дълг до 2020 г., който включва и сценария за двугодишно продължение на усилията за намаляване на бюджетния дефицит след 2014 г.

Ако удължаването на срока бъде разрешено от международните кредитори на страната, исканият от кредиторите пакет с икономии на стойност 11,5 млрд. евро ще бъде осъществен в рамките на четири години, а не на две.

По този начин рецесията ще бъде ограничена до 1,5% през 2013 г., а страната ще се върне към растеж от 2% през 2014 г. В противен случай брутният вътрешен продукт (БВП) ще се свие с с около 3% следващата година и с около 0,6% през 2014 г.

За тази година се прогнозира рецесия от 7%, но данните от първото шестмесечие показват, че тя може да се ограничи до 6 процента, отбелязва изданието.

Видимото нежелание на страните от еврозоната да се съгласят на допълнителни заеми за Гърция предизвика нарастващи призиви за втора „подстрижка" на гръцкия дълг, посочва изданието.

Тя ще се отнася до облигациите, притежавани от Европейската централна банка и националните централни банки на страните от еврозоната, както и до държавните заеми, отпуснати основно чрез Европейския стабилизационен механизъм.

Европейски представители заявиха за „Катимерини", че ако двугодишното удължаване на срока бъде прието, някаква форма на намеса на държавния сектор в намаляването на гръцкия дълг ще бъде неизбежна, посочва БТА.

Междувременно вестник „Велт ам зонтаг" съобщи, че френският президент Франсоа Оланд и германският канцлер Ангела Меркел, които се срещат в четвъртък в Берлин, имат разногласия за финансовите помощи за Гърция, като Германия отказва нов спасителен план.

Германското правителство отказва трети спасителен план за Атина, както и да се дава отсрочка на Гърция да оздрави финансите си с аргумента, че повече време значи повече пари, пише изданието, позовавайки се на европейски източници, уточнява АФП.

В сряда говорителят на Меркел заяви, че тя се придържа към действащото споразумение за задълженията на Гърция, в което й се дава срок до 2014 г. да оздрави финансите си и да извърши структурни реформи, които Атина обеща в замяна на финансовото си спасяване. Според източник на вестника тази позиция се защитава и от други европейски страни като Финландия, Естония и Словакия.

На обратната позиция са Франсоа Оланд и някои южни европейски страни, които са готови да отпуснат нови помощи на Гърция, за да се избегне нейно излизане от еврозоната.

В. „Файненшъл таймс" писа в сряда, че Гърция ще поиска разсрочване на плана си за строги бюджетни мерки и удължаването на срока на изпълнението му с две години до 2016 г. В същото време германският вестник „Шпигел" информира, че Гърция трябва да спести до 14 млрд. евро в следващите две години вместо предвижданите досега 11,5 млрд. евро.

Тази преоценка на необходимите икономии е направена от тройката на кредиторите на Гърция (Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд), отбелязва АФП. През септември тройката ще поднови надзора си върху гръцката финансова ситуация. От инспекцията на тройката през септември ще зависи и отпускането на поредния транш от заемите за Атина на стойност от 31,5 млрд. евро.

Налага се Атина да спести повече пари от предвиденото заради проблемите с приватизацията и по-ниските постъпления от данъците, твърди изданието.

Отписват 50 млрд. евро гръцки дълг

Отписват 50 млрд. евро гръцки дълг

Целта е през 2020 г. задълженията да намалеят до 120% от БВП

Възможно е огромният гръцки дълг да бъде намален с 50 млрд. евро през есента. Не е изключено това да се случи е коментирал еврокомисарят по икономически и валутни въпроси Оли Рен, цитиран от сайта на в. "Катимерини".

Възможността за директна рекапитализация на банките и на страните, които се подпомагат от европейския стабилизационен механизъм ще бъде обсъдена през есента. Това е казал Оли Рен в отговор на въпрос на евродепутат от гръцката радикална левица СИРИЗА

Намаляването на държавния дълг на Гърция ще стане ако еврозоната приеме и за нея да бъде валидно това, което вече бе решено за Испания и се обсъжда за Ирландия. По този начин ще се постигне целта гръцкият дълг да намалее до 120% от БВП в края на 2020 г. Все още обаче остава неуреден въпросът с директната рекапитализация на гръцките банки.

Италия продава публични активи

Италия продава публични активи

Целта е с получените средства да намали дълга си

Италия може да получи до 20 млрд. евро на година от продажбата на публични активи. Това заяви новият финансов министър на страната Виторио Грили пред „Кориере дела Сера”. Той обвини пазарите, че отказват да признаят усилията на Рим да коригира своите финанси.

Грили, който беше назначен миналата седмица, остро нападна рейтинговите агенции, след решението на Moody's да понижи рейтинга на италианския дълг. 

По думите му правителството иска да осигури чрез дългогодишна програма продажбата на обществени активи за 15-20 млрд. евро годишно или 1% от БВП.

Според него подобна програма може да намали дълга на Италия, който в момента приближава два трилиона евро или 123% от БВП на страната с 20% за пет години. 

„Аз бих бил щастлив да го намаля на 100%, това би било прекрасно. За съжаление вече няма толкова много годни за продажба активи, принадлежащи на държавата и държавните предприятия, както беше преди 20 години”, допълва министърът. 

Плевнелиев: Против съм на растеж срещу планини от дълг

Плевнелиев: Против съм на растеж срещу планини от дълг

Снимка: Румяна Тонева 24 часа

"Вярвам в устойчивия растеж, базиран на реформи за конкурентоспособност, производителност, добра бизнес среда и добро позициониране в глобалната верига на доставки. Вярвам, че да бъдеш финансово дисциплиниран е важно, но не достатъчно, за да растеш". Това заяви президентът Росен Плевнелиев на конференция "Предпоставки и перспективи за устойчив икономически растеж в България и Европа", която е организирана съвместно от УНСС и Администрацията на държавния глава.

Росен Плевнелиев каза, че не вярва в растежа, който може да бъде постигнат от днес за утре. Не съм съгласен с растежа, който е за сметка на нови планини от дълг, които се плащат от следващото поколение, не одобрявам растежа "напомпан" с бързи пари на кредит, не се впечатлявам от милиарди и от политици, които вярват, че произвеждат растеж като "наливат" милиарди в неефективни и нереформирани сектори, каза още президентът. Той изрази убеденост, че в основата на доброто развитие стои доброто планиране и добрите политики.

По думите на Плевнелиев европейските политици няма да произведат растеж само като произнасят постоянно "вълшебната" думичка "растеж" и отлагат важни структурни реформи. Затова президентът посочи, че е важно да се изпълни със съдържание думата "растеж". По думите му е крайно време политиците в Европа да бъдат малко по-откровени и да се каже, че проблемите са национални, че решенията също трябва да бъдат национални и те са различни за различните държави.

Необходими са реформи, трябва да имаме приоритети, трябва да синхронизираме действията на много институции и на всички основни играчи по пътя на икономическото развитие, за да можем да постигнем своята цел, каза президентът. Той посочи, че растежът може да бъде подпомогнат преди всичко със сътрудничество и правилно дългосрочно планиране. Като посочи важността на сътрудничеството между бизнеса и държавата, между университетите, институциите Плевнелиев изтъкна, че национален устойчив растеж се постига само когато има пълна легитимност на приоритетите и много години последователни усилия по тях.

"Необходима е визия, трябва ни план, знаем, че от днес за утре няма да стане, но и че с работата на парче всяко следващо правителство, което отрича другото, усилията на предишното и подменя приоритетите, също няма да стане. Но ще стане когато имаме силно легитимни национални дългосрочни приоритети и работим по тях, независимо кой е на власт", каза още той.

Държавният глава посочи, че решенията са в това да спазваме добрите практики - инвестиции в образование, подкрепа за малки и средни предприятия, създаването на работещи институции като платформа на бизнеса да се развива. Плевнелиев отбеляза важността от изграждане на по-тясна връзка между образование, наука и нуждите на реалната икономика, както и нуждата от добре образовани и обучени млади хора, с практически умения и важността на темата за учене през целия живот.

Плевнелиев посочи също, че подкрепата за малките и средни предприятия винаги е фактор за растеж и икономическо развитие. Малките и средни предприятия са над 99 процента от българската икономика и над две трети от работните места са в тях. Моята мечта е да имаме икономическо развитие в страната, което освен, че е базирано на възхода на малките и средни предприятия, но и една голяма част от тях да бъдат иновативни експортно ориентирани, каза Росен Плевнелиев. 

Президентът изтъкна и важността на регионално балансирано икономическо развитие, както и наличието на работещи институции и електронното управление. Силно вярвам ,че държавата е приоритизирала административната реформа в синхрон с електронното правителство и много скоро ще видим една много по-ефективно действаща администрация, много по-прозрачна и организирана в интерес на икономиката и на хората, каза още президентът.

България не трябва да търси „евтини пари", посочи по време на конференцията и директорът в Генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси" в Европейската комисия Ищван Шекели. Според него, страната ни трябва да използва оптимално човешките ресурси и да работи за по-добри условия за привличане на чуждестранни инвеститори като намали разходите за правене на бизнес. По думите на Шекели, за България е важно както да привлича външни инвестиции, така и да създаде системи за трансфер на знания. Той отбеляза, че страната ни е фискално дисциплинирана и е успяла да стабилизира макроикономическите си показатели.

Форумът в УНСС се организира съвместно с Администрацията на държавния глава и събра икономически анализатори и експерти на Европейската комисия, УНСС, Икономическия институт при БАН, Центъра за либерални стратегии, Центъра за икономическо развитие, Института за пазарна икономика, Център за икономически стратегии и конкурентоспособност, „Индъстри Уоч", Центъра за изследване на демокрацията и Института за икономическа политика.

Държавният глава: Проверяваме всички документи по случая със Спаска Митрова

Комисията по българско гражданство и българи в чужбина към президентството заседава по случая "Спаска Митрова", съобщи пред журналисти президентът Росен Плевнелиев.

"Ще чуем внимателно всички аргументи и ще проверим всички документи. Очакваме в много скоро време да чуем аргументите и на юристите, които защитават казуса. Да, президентската институция е много активна и със сигурност търсим решение", коментира държавният глава.

Министърът на финансите с повече власт при управлението на бюджета

Министърът на финансите с повече власт при управлението на бюджета

Той ще има право и сам да намалява средствата за едно ведомство за сметка на друго

Симеон Дянков ще е първият министър, който управлява бюджета по правилата на новия устройствен закон и ще получи повече власт да упражнява функциите си.

Министърът на финансите ще увеличи властта си при текущото управление на бюджета. Това се предвижда в новия устройствен закон, който  подготвя ведомството.
Промените ще дадат власт на финансовия министър сам да пресява исканията на отделните министерства за допълнителни средства. Той ще има право и сам да намалява отпусканите средства за едно ведомство, за да увеличи със същия размер финансирането на друго, стига двете операции взаимно да се компенсират. Тази форма на ръчно управление на бюджета се позволява и от сега действащия закон за устройството на бюджета, но сега промените може да се правят с решение на Министерския съвет, докато занапред това ще е във възможностите само на министъра.

Повече публичност
Занапред Министерството на финансите ще трябва да дава обосновка, ако прогнозите му за икономическото развитие на страната се отличават значително от тези на Българска народна банка, на Европейската централна банка и Европейската комисия. В момента официалната прогноза на правителството е за икономически растеж от 1.4%, или почти двойно по-висока от тази на Европейската комисия (0.8%). Това разминаване обаче не предизвика дебат и критики срещу управляващите, защото още миналата есен бе обявено, че бюджетът е така разписан, че да се изпълни при растеж от 1%.

В тази част проектозаконът още е незавършен, като се обсъжда дали прогнозата да се подлага на външна оценка и резултатът от нея да се оповестява публично.

Облекчения за общините
Общините ще могат да теглят нови заеми при облекчени условия, предвижда устройственият проектозакон, който с влизането си ще отмени Закона за общинските бюджети. Сега местните власти могат да теглят заеми само ако лихвите, които плащат по тях, не надхвърлят 15% от собствените им приходи за съответната година. В момента лимитът е 15%, а финансовият министър Симеон Дянков спомена миналата седмица, че този праг може да се вдигне до 20%.

България ще емитира до 950 000 000 евро

По-рано през деня финансовият министър Симеон Дянков заяви, че държавата ще вземе еврооблигации на стойност точно толкова, колкото да се изплати първата част на дълга от времето на Тройната коалиция. Снимка: БГНЕС

Законопроект за ратифициране на Договора за емитирането на облигации на стойност до 950 000 000 евро приеха депутати в сряда.

Това те направиха по време на съвместно заседание на Комисията по външна политика и отбрана и Комисията по бюджет и финанси, предаде БГНЕС.

По-рано през деня финансовият министър Симеон Дянков заяви, че държавата ще вземе еврооблигации на стойност точно толкова, колкото да се изплати първата част на дълга от времето на Тройната коалиция.

„Те ще са до 950 милиона евро – такова е нашето предложение, което вече е минало през Министерски съвет“, посочи Дянков.

Ратифицирането е насрочено за петък тази седмица.

Законопроектът за ратифициране на Договора за подписка е между Република България и БНП „Париба“, Ейч Ес Би Си Банк ПЛС и Райфайзен банк интернешънъл.

Дянков защити емитирането сега на външен дълг

Дянков защити емитирането сега на външен дълг

Комисиите по бюджет и финанси и по външна политика и отбрана одобриха на съвместно заседание законопроекта за ратифициране на Договора за подписка между България и BNP Paribas, HSBC и Raiffeisen bank за емитиране на облигации на стойност до 950 млн. евро, съобщи БТА.

Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков представи законопроекта пред депутатите, посочвайки, че това е най-добрият вариант за погасяване падежа на заема, изтеглен от правителството на НДСВ.

В сегашната обстановка е по-добре да се отиде към вземане на външни облигации, отколкото да се изтегли ресурс от вътрешния пазар, каза Дянков. Коментирайки въпроси защо не е било направено това по-рано, той посочи, че излизането на международните финансови пазари струва пари на държавата - по около десет млн. лв. на месец, така че трябва да се прецени времето за пласиране на еврооблигацията - да не е прекалено рано, нито прекалено късно.

Решихме, че пролетта на тази година е подходящият момент и вече са подготвени документите, които Народното събрание трябва да ратифицира, за да се приключи сделката, посочи Дянков.

Индикативните оферти, които сме получили, са доста положителни, сподели Дянков и добави, че засега не иска да коментира каква лихва ще бъде постигната.

"Ангажирам се да предоставим в канцеларията на парламента папка с пълна документация за избора на банките емитенти, заяви още вицепремиерът. Той посочи, че при предишни подобни сделки липсва такава документация", посочи той.

Депутатите от бюджетна комисия, които гласуваха "за" заема, бяха само с един глас повече от тези "против" и "въздържал се". Депутатите от външната комисия гласуваха с девет гласа "за", един "против" и един "въздържал се".

Подуправителят на БНБ Калин Христов подкрепи законопроекта и каза, че това е стъпка в правилната посока.

По-рано през деня Пламен Орешарски (БСП) и Иван Костов ("Синя коалиция") посочиха с различни аргументи несъгласието си с емитирането на външен дълг.

Опозицията в парламента против пускането на нови облигации

Опозицията в парламента против пускането на нови облигации

Представителите на опозицията в парламента не подкрепят решението на правителството да се пусне нова емисия облигации до 950 млн. евро, с която да се посрещнат падежиращите през януари 2013 г. плащания по външния дълг на България.

Това стана ясно, след като финансовият министър Симеон Дянков представи на отделните парламентарни групи решението на правителството. Проектозакон за неговата ратификация пък беше внесена във вторник в деловодството на Народното събрание.

Емисията ще е "точна на стойност, така че да изплати първата част на дълга на Милен Велчев, която в средата на януари следващата година изтича, и последните лихви по тях. Ще вземем сумата до 950 милиона евро – това е нашето предложение, което вече е минало през Министерски съвет, за да изплатим напълно този дълг", обясни пред журналисти в кулоарите на парламента Дянков.

Помолен да коментира думите на съпредседателя на ПГ на Синята коалиция Иван Костов, че вече е късно за пускането на такава емисия, Дянков заяви: "Всеки месец, който по-рано бихме го направили, щеше да струва на държавния бюджет между 10 и 15 милиона лева. Когато си в опозиция, дълго си в опозиция, и винаги ще си в опозиция, всичко ти изглежда криво".

Народният представител от Коалиция за България Пламен Орешарски, който беше финансов министър в правителството на тройната коалиция, заяви, че е можело да се мине и без тези облигации, ако не се били изхарчени "безцелно фискалните резерви". Те по думите му са стигали да се погаси не само заемът, който е с падеж януари, и този, който трябва да се погаси през 2015 г. По думите на Орешарски, ако резервът беше управляван по-разумно, след 2015 г. България щеше да бъде с много по-нисък дълг на фона на сегашното рефинансиране.

"БСП никога няма да подкрепи нов заем по обясними причини. Имаше достатъчно голям фискален резерв, който да покрие и емисията от 2015 г.", обяви Пламен Орешарски.

Освен това според него конюнктурата за пускане на облигации не е благоприятна от 2008 г. насам. В момента тя се влошава допълнително от кризата в Гърция и предстоящите избори там и състоянието на банковата система на Испания.

Не такова е мнението на анализаторите обаче. Повечето от тях преди месец коментираха, че моментът е удобен и страната може да постигне лихва под 5 на сто. За сравнение, инвеститорите искат лихва около 6.5 на сто на Испания в момента, за да държат неин дълг.

В проекта на правителството е записано, че лихвата по облигациите ще бъде до 10 на сто. Симеон Дянков отказа да коментира този текст. За Пламен Орешарски 10 % лихва би била "катастрофа".

Той обаче признава, че пускането на облигации е по-разумно от харченето на парите от Сребърния фонд.

От думите му се разбра, че правителството настоява депутатите да ратифицират решението до края на седмицата, за да могат да пуснат облигациите в първия удобен момент.

Синята коалиция по принцип изрази подкрепа за емитирането на облигации. "Финансовата стабилност на целия Европейски съюз е в доста сложно състояние и този заем е спасяващ за България. Вече ангажиментът на министър Дянков е това да стане по най-бързия и най-умния начин и при най-добрите условия. И също така имаме различия по това да не бъде харчен Сребърният фонд", каза Мартин Димитров.

България на второ място в ЕС по най-нисък дълг към БВП

От статистическата служба отбелязват още, че общо 14 от всички страни-членки са отчели съотношения, надвишаващи 60% от БВП, а в България то е 16,3%. Снимка: ЕПА/БГНЕС

България има вторият най-нисък дълг в Европейския съюз, съотнесен към Брутния вътрешен продукт на страната.

Само Естония със своя дълг от 6% от БВП изпреварва България в класацията, сочат данните на Евростат, цитирани от БГНЕС.

Дългът на България за 2011 г. е в размер на 12 млрд. 293 млн. лв., или 16,3% от БВП.

Зад България се нареждат Люксембург (с 18,2%), Румъния (33,3%), Швеция (38,4%), Литва (38,5%), Чешката република (41,2%), Латвия (42,6%), Словакия (43,3%) и Дания (46,5%).

От статистическата служба отбелязват още, че общо 14 от всички страни-членки са отчели съотношения, надвишаващи 60% от БВП.

Лидери в това отношение са т. нар. група „PIIG" – Гърция (165,3%), Италия (120,1%), Ирландия (108,2%), Португалия (107,8%) и Белгия (98,0%).

Най-големи бюджетни дефицити са отчетени в Ирландия (13,1%), Гърция (9,1%), Испания (8,5%), Великобритания (8,3%) и Словения (6,4%), докато най-ниски – във Финландия (0,5%), Люксембург (0,6%) и Германия (1%).

Бюджетният дефицит в България възлиза на 1 576 млн. лв., или 2,1% от БВП.

Въпреки резултатите, Евростат изтъкна, че през 2011 г. 24 от членките на Европейския съюз са се радвали на подобрение в бюджетния баланс спрямо 2010 г.. Две са регистрирали влошаване, а една е останала стабилна.