Еврозоната дърпа световната икономика към дъното

Еврозоната дърпа световната икономика към дъното

Брюксел. Задълбочаването на кризата в еврозоната може да предизвика значителен икономически спад по целия свят. Това предупреди Международният валутен фонд в свой доклад.
Въпреки хаоса, който е погълнал валутния съюз, по-голямата част от потенциалния икономически шок все още не е ударил останалата част от света, смятат от фонда. Ако този голям шок се случи, то той ще коства на еврозоната над 5% от БВП. Великобритания също ще понесе подобни загуби. САЩ може да загубят 2% от своя БВП. За Япония щетите ще са над 1%. Имайки предвид слабия ръст в развитите икономики, подобни загуби може отново да тласнат повечето от тях в рецесия.
Преди дни директорът на МВФ и бивш финансов министър на Франция Кристин Лагард заяви, че еврозоната е огромен, но далеч не единственият проблем на световната икономика, като се аргументира със "съществените въпроси относно бюджетното положение на САЩ". "Точно сега наблюдаваме загуба на доверие към световната икономика, която е подхранена от съчетание от лоши икономически индекси и от реакцията на инвеститорите на тази ситуация", посочи Лагард по време на пресконференция във Вашингтон.

БВП на Германия може да падне с 15%

БВП на Германия може да падне с 15%

Това ще стане, ако страната се откаже от еврото

БВП на Германия ще падне с 15 процента, ако страната се върне към националната си валута. За това предупреждава най-голямата застрахователна компания на Германия Allianz SE.

Според оценката на компанията, новата немска валута за първите две години ще укрепне с 15 – 20 процента в сравнение с основните търговски партньори, което ще доведе до намаляването на обемите на износа с 20 процента и, следователно, ще съкрати БВП най-малко с 5%. В резултат на това обаче ще бъде застрашена цялостността на европейската банкова система.

Италия с по-лош дефицит от очакваното през 2012 г.

Италия с по-лош дефицит от очакваното през 2012 г.

Италианският премиер допълни, че цифрата е значително по-лоша от очаквания дефицит в размер на 1.3% от БВП. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Публичният дефицит на Италия ще бъде 2% от брутния вътрешен продукт (БВП) през тази година, заяви италианският министър-председател Марио Монти.

Италианският премиер допълни, че цифрата е значително по-лоша от очаквания дефицит в размер на 1.3% от БВП.

„Италия ще има дефицит от около 2% тази година", заяви Монти след разговор с германския канцлерАнгела Меркел, цитиран от АФП и БГНЕС.

Дефицитът на страната през 2011 г. е бил 3.9% , а страната има за цел да го намали до 0.5% през следващата година.

Разпад на еврозоната ще свие БВП на Източна Европа до 5%

Разпад на еврозоната ще свие БВП на Източна Европа до 5%

Разпадането на еврозоната ще се случи през 2013 и ще струва на страните от Източна Европа свиване на икономиката с 2-5% от БВП. А Русия и Турция ще пострадат най-малко, прогнозира CapitalEconomics, цитиран от vedomosti.ru. 

Към края на годината Гърция ще напусна еврозоната - избирането на "проевропейски" парламент и кабиент е само временна глътка въздух.

През 2013 г. тя ще бъде последвана от Португалия и Ирландия, а след това от Испания и Италия, сочи мрачният сценарий на анализаторите.

След еврозоната в рецесия ще затъне и Източна Европа. Сривът на БВП на региона ще бъде между 2-3%, ако разрушаването на валутния съюз не доведе до банков колапс, и 4-5% - ако се окаже неуправляем.

Износът на Словакия, Унгария и Чехия за държавите от еврозоната е около 45% от БВП, влиянието на кризата чрез външнотърговския канал наприме бе свиване на БВП с 2% в течение на две години.

Най-малко зависят от търговията с Европа Турция (износ - 5% от БВП), Русия и Латвия (по-малко от 10% от БВП). Намаленото търсене на тяхната продукция ще доведе до свиване на БВП с 0,5-0,7%. Но Русия и Турция повече ще пострадат заради спада на доверието на бизнеса и населението: потреблението и инвестициите ще се понижат, това са още минус 0,5-0,7%.

Третият път за навлизането на рецесията са банките. Тяхното заразяване е неизбежно почти за всички страни от региона: делът на чуждестранните пасиви в Румъния, Чехия, Унгария, България и Полша е 75-80% от активите, в Хърватия - 90%. Оемът на междубанковото кредитиране със страните от еврозоната е от 10% от БВП в Полша и Чехия до 20% в Унгария и Хърватия, чиято еврозависимост на техните банки ще им струва допълнителен спад от 0,8% от БВП.

Русия и Турция са имунизирани от тази опасност заради изключително незначителните им банкови връзки с Европа, твърдят анализаторите от Capital Economics. Но даже и на тези две страни неконтролируемият разпад на еврозоната може да им струва свиване на БВП от 0,5%, а на максимално зависимите Унгария и Хърватия - 7 пъти повече.

Русия и Турция също имат своите слаби места. Турция има най-големият в сравнение със страните от региона дефицит по текущата сметка - над 10% от БВП, а Русия е зависима от цените на нефта.

Всички параметри и изчисления при подобен сценарий са недостатъчно надеждни, несигурност добавя и нерешителността на чиновниците, признават авторите на изследването. Но близките перспективи са мрачни, заключават анализаторите.

ЕС отменя санкцията за свръхдефицит на България

ЕС отменя санкцията за свръхдефицит на България

На първо място, България изпълнява критерия за ценова стабилност за първи път от присъединяването си към Европейския съюз през 2007 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Съветът на Европейския съюз ще отмени санкцията за свръхдефицит на България на заседанието си на 22 юни, съобщи Министерство на финансите.

Препоръката да отпадне санкцията за свърхдефицит беше направена от Европейската комисия на 31 май 2012 г., защото според доклад на ЕК финансовите показатели на България се доближават до четири от критериите за сближаване с нормативните стойности.

На първо място, България изпълнява критерия за ценова стабилност за първи път от присъединяването си към Европейския съюз през 2007 г.

За последните 12 месеца до март 2012 г. нивото на инфлация в България е 2,7%, т. е. под референтната стойност от 3,1%.

Освен това, през 2010 г. бюджетният дефицит на България спадна до 3,1%, а през 2011 г. достигна до ниво 2,1%. В допълнение, държавният дълг през 2011 г. възлиза на 16,3% от БВП.

ЕК отбелязва също, че поради наличието на система на паричен съвет, българският лев се запазва напълно стабилен спрямо еврото.

Въпреки това, поради неучастието на България в т.нар. „чакалня на еврозоната" - Валутен механизъм 2, докладите формално заключават, че България не изпълнява този критерий.

Дългосрочният лихвен процент, базиран на доходността на 10 г. ДЦК за едногодишен период (до март 2012 г.) е 5,3% или с 50 базисни точки под референтната стойност от 5,8%, следователно, България изпълнява този критерий.

В сравнение с оценката от предходния доклад от 2010 г., дългосрочният лихвен процент в България чувствително е понижен, като в началото на 2010 г. той е бил 7%.

Потреблението в Гърция с 7.5% годишен спад

Потреблението в Гърция с 7.5% годишен спад

Намаляването на брутните капиталови инвестиции е още по-голямо - 41.9%

Проблемите за Гърция като че ли нямат край. Днес стана ясно, че икономиката на страната се е свила с 6,5%, вместо с очакваните от анализаторите 6,1 – 6,2%. Това става ясно от информацията на агенция Reuters.

На годишна база потреблението на гръцките домакинства се е свило със 7,5%, но още по-страшен е спадът на брутните капиталови инвестиции – 21,3%. При търговският дефицит се наблюдава намаляване на загубите с 41,9%.

През тази година гръцката икономика ще се свие с между 5% и 5,3%. БВП на Гърция е около 215 млрд. евро.

Може би единствената по-добра новина за Гърция е по-малкият търговски дефицит, но това не помогна да се преодолеят големите дефицити при потреблението на домакинствата и при инвестициите.

Преди няколко дни рейтинговата агенция Standard & Poor's (S&P) оцени вероятността Гърция да излезе от еврозоната през следващите няколко месеца е едно към три. В понеделник институцията публикува доклад, в който се разглежда възможността южната ни съседка да излезе от еврото и се анализира ефектът, който това би имало върху кредитоспособността на другите правителства в еврозоната.

15.7 млрд. лв. е БВП на България за първата четвърт на 2012 г.

85% от произведения брутен вътрешен продукт за първото тримесечие се изразходва за стоки и услуги за домакинствата и обществото. Снимка: newsmaker.bg

15.705 милиарда лева е брутният вътрешен продукт на България за първото тримесечие на годината, по предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ).

Отчита се увеличение с 0.5% спрямо първите три месеца на 2011 година.

85% от произведения брутен вътрешен продукт за първото тримесечие се изразходва за стоки и услуги за домакинствата и обществото. Това е с 0.5% по-малко от същия период на 2011 година, показват данните от Националната статистика.

Делът на инвестициите от брутния вътрешен продукт е близо 20%. Според НСИ вносът на стоки и услуги е с 1.5 милиарда повече от износа.

Спад в добавянето на стойност има в секторите на строителството, създаването и разпространението на информация, професионалните дейности и научните изследвания, държавното управление, образованието, здравеопазването и социалната работа.

Производителността на труда се е увеличила с 0.4 % за година

Производителността на труда се е увеличила с 0.4 % за година

Брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает в икономиката на България през първото тримесечие на годината се увеличава с 0.4 на сто спрямо същото тримесечие на 2011 г., сочат предварителните данни на НСИ. През тримесечието БВП на един зает се увеличава с 2.6% в сравнение с година по-рано.

Според данните заетите в икономиката през януари - март са били 3.213 милиона, като на годишна база това е спад с 1.6 на сто. Данните сочат и че се увеличава относителният брой на заетите в сектора на услугите. На един зает се падат 4888 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт (БВП), като всеки зает създава средно 11.9 лв. БВП за един отработен час.

По предварителни данни за първото тримесечие на 2012 г. равнището на производителността на труда е най-високо в индустриалния сектор - 5118 лв. брутна добавена стойност средно на един зает и 12 лв. за един отработен час. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 4117.7 лв. БДС, като за един отработен час се създават средно 11.3 лв. от текущия обем на показателя.

Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор - 858.2 лв. БДС на един зает и 2.8 лв. за един отработен час.

Икономиката избегна спад, замръзва на ниво 2011 г.

Автор: Тихомир Тончев 24 часа

Българската икономика запазва равнището си през първото тримесечие спрямо края на 2011 г., съобщи Националният статистически институт.

Според т.нар. експресни оценки на брутния вътрешен продукт се разминаваме на косъм от спада. В началото на май дори вицепремиерът Симеон Дянков допусна, че икономиката ни може да е на минус през първото тримесечие.

По данните на НСИ обаче от януари до март БВП достига до 15,661 млрд. лв., колкото е и през периода октомври-декември 2011 г. Дори на годишна база (спрямо първото тримесечие на миналата година) българската икономика бележи ръст от 0,5 на сто.

Според експресните оценки на статистиката причината да се избегне спадът е леко съживяване на крайното потребление. През първото тримесечие то е с ръст от 0,2%, а на годишна база - с 2,2 процента.

Износът обаче се е свил с 4,6 на сто спрямо края на 2011 г., а вносът е по-малко с 2,4 процента.

По сектори добри резултати има най-вече земеделието. Брутната добавена стойност от аграрния сектор е с ръст от 12,4% на годишна база.

Увеличение от 2 на сто е регистрирано и в индустрията. Секторът на услугите, който иначе е с най-голям относителен дял в добавената стойност, обаче има отрицателен принос за икономиката. Отчетеният спад при него е с 0,8 процента.

Всъщност какви са точните резултати на българската икономика през първото тримесечие ще бъде обявено на 6 юни, когато е възможно да има и корекции на сегашните експресни оценки, уточниха статистиците.

Засега сравнението с другите държави в ЕС показва, че стоим дори малко по-добре от средното ниво. Като цяло в 27-те страни са отчетени нулев растеж за първото тримесечие спрямо четвърто и 0,1 на сто увеличение на БВП на годишна база. В рецесия са Италия, Кипър, Чехия, Холандия, Португалия, Испания, Румъния и Великобритания.

Като нас с нулев растеж през първото тримесечие е Франция, само Германия от големите икономики бележи увеличение на БВП с 0,5 на сто. (Виж таблицата - б.р.)

Растеж от 1,9% за българската икономика през 2013 г. прогнозира ЕС

Въпреки че ЕС прогнозира забавяне в растежа на икономиките на страните членки, присъединили се след 2004 г., растеж се очаква в повечето държави от югоизточния регион. Снимка: telegraph.co.uk

Ръст от 1,9% за икономиката на България през 2013 г. е заложен в пролетната Европейска икономическа прогноза на ЕС.

Въпреки че ЕС прогнозира забавяне в растежа на икономиките на страните членки, присъединили се след 2004 г., растеж се очаква в повечето държави от югоизточния регион, сред които са България, Чехия,Латвия, Литва, Унгария, Румъния и Естония, предава „Фокус“, позовавайки се на „Бизнесуик“.

ЕС предвижда и намаляване на бюджетните дефицити в повечето страни.

Балтийските републики ще се развиват чувствително по-бързо – от порядъка на 3,5% до 3,8% годишно, което ще е най-високият темп на растеж в ЕС.

Икономиките в Централна Европа, които са силно зависими от теченията в международната търговия, катоЧехия и Унгария, пък ще нарастват със съответно 1,5% и 1%.

Полша е единствената членка на ЕС от източния фланг, чийто растеж догодина ще се забави, коментира „Уолстрийт Джърнъл“.

Спадът на износа и скокът на вноса ще намалят приноса на външната търговия към икономическото представяне на страната през 2013 г.

Според ЕС растежът в най-голямата бивша комунистическа държава през т.г. ще бъде 2,7%, но през 2013 г. ще се забави на 2,6%. Независимо от това правителството и Централната банка на Полша настояват, че икономиката догодина ще се ускори.

Въпреки трудностите от забавянето на световната икономика ЕС очаква източните му членки да намалят бюджетните си дефицити спрямо БВП. Изключения са само Литва и Естония.

Унгария – единствената държава в Централна Европа, която според Брюксел ще изпадне в рецесия, също ще изпълни целта си за бюджетния дефицит – 2,5% от БВП. И това може би ще накара финансовите министри от ЕС да отменят предишното си решение да спрат кохезионните фондове на Будапеща.

Възстановяването на Румъния, Естония и Полша и през идната година ще бъде задвижвано от вътрешното търсене, но малките и отворени икономики ще продължат да страдат от забавянето на износа към основните им партньори като Германия.

Растежът на латвийския БВП ще се забави значително през 2012 г. – на 2,2% от 5,5% през 2011 г. Това ще се дължи на по-слабата външна среда, по-предпазливите инвестиции и забавянето на частното потребление.

Чешката икономика, която през 2012 г. ще стане свидетел на стагнация, също ще бъде потърпевша от слабото вътрешно търсене и мудния растеж на износа.

А Естония – една от двете източни членки на ЕС, която използва еврото, ще остане сравнително силна заради солидните вътрешно търсене и инвестиции.

Дянков очаква 440 млн. лв. бюджетен излишък за април

С около 4 на сто е нараснала търговията на дребно в 10 страни от ЕС, сред които и България, обяви още Дянков. Снимка:Sofia Photo Agency

Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков очаква бюджетен излишък от около 400 млн. лева за месец април, обяви самият той по време на разискванията в парламента по Националната програма за реформи.

С около 4 на сто е нараснала търговията на дребно в 10 страни от ЕС, сред които и България, обяви още Дянков, цитиран от Дарик радио.

Финансовият министър припомни, че с 20 на сто досега се е вдигнала минималната работна заплата в страната, а от 1 юни предстои увеличение на минималната пенсия от 136 на 145 лева на месец.

Само ГЕРБ и независими депутати подкрепиха стратегията, всички останали бяха против, а „Атака“ не участва в гласуването.

Бюджетната позиция на България през изминалите месеци отчита подобрение спрямо предходната година, като към края на март 2012 г. дефицитът по консолидирания бюджет на касова основа е в размер на 0.9 на сто от БВП, посочи вицепремиерът.

По предварителни данни и оценки за април се очаква значително превишаване на приходите над разходите иизлишък от около 440 млн. лв., което ще подобри допълнително бюджетното салдо, уточни той.

Дянков допълни, че според данните към края на април бюджетната позиция ще бъде на дефицит от 0.2-0.3 процента от БВП, или близо до балансиран бюджет.

Спрямо отчетения дефицит за първите четири месеца на миналата година дефицитът по КФП се е свил повече от наполовина, направи съпоставка той.

Фискалното подобрение по думите на финансовия министър се дължи изцяло на по-добро изпълнение на приходите и най-вече на ръста при постъпленията от косвени данъци.

За Синята коалиция с предвиденото в документа не се излиза от кризата, не се настигат доходите на европейските страни и няма промяна в качеството на живот на българските граждани.

„Няма как да се подкрепи такъв документ“, категоричен беше съпредседателят на дясното обединение Иван Костов.

Заключенията на МВФ са, че не всичко е розово, но от гледна точка на фискална, банкова и бюджетна политика България е сред малкото страни в Европейския съюз, които се справят добре, коментираСимеон Дянков заключенията от приключилата техническа визита на Международния валутен фонд.

България на второ място в ЕС по най-нисък дълг към БВП

От статистическата служба отбелязват още, че общо 14 от всички страни-членки са отчели съотношения, надвишаващи 60% от БВП, а в България то е 16,3%. Снимка: ЕПА/БГНЕС

България има вторият най-нисък дълг в Европейския съюз, съотнесен към Брутния вътрешен продукт на страната.

Само Естония със своя дълг от 6% от БВП изпреварва България в класацията, сочат данните на Евростат, цитирани от БГНЕС.

Дългът на България за 2011 г. е в размер на 12 млрд. 293 млн. лв., или 16,3% от БВП.

Зад България се нареждат Люксембург (с 18,2%), Румъния (33,3%), Швеция (38,4%), Литва (38,5%), Чешката република (41,2%), Латвия (42,6%), Словакия (43,3%) и Дания (46,5%).

От статистическата служба отбелязват още, че общо 14 от всички страни-членки са отчели съотношения, надвишаващи 60% от БВП.

Лидери в това отношение са т. нар. група „PIIG" – Гърция (165,3%), Италия (120,1%), Ирландия (108,2%), Португалия (107,8%) и Белгия (98,0%).

Най-големи бюджетни дефицити са отчетени в Ирландия (13,1%), Гърция (9,1%), Испания (8,5%), Великобритания (8,3%) и Словения (6,4%), докато най-ниски – във Финландия (0,5%), Люксембург (0,6%) и Германия (1%).

Бюджетният дефицит в България възлиза на 1 576 млн. лв., или 2,1% от БВП.

Въпреки резултатите, Евростат изтъкна, че през 2011 г. 24 от членките на Европейския съюз са се радвали на подобрение в бюджетния баланс спрямо 2010 г.. Две са регистрирали влошаване, а една е останала стабилна.