Нестинари от Българи танцуват в жаравата в неделя

Снимка: Архив 24 часа

Странджанското село Българи отново ще прикове мало и голямо в неделя, когато там ще се проведат традиционните нестинарски игри в чест на Св. св. Константин и Елена.

Празненствата от години се организират в нощта на 3-ти срещу 4-ти юни, когато по стар стил е денят на светиите. И тази година нестинарските игри в Българи, които през 2009 г. са вписани в представителния списък за нематериално културно наследство на ЮНЕСКО, обещават богата и в унисон с традициите програма.

Началото ще оповести звън на местната църковна камбана в 8 сутринта. След литургията, иконите на Св. св. Константин и Елена ще бъдат "облечени" в конака и с шествие ще бъдат отнесени до аязмото и одера на Св. Константин.

На обяд ритуалът ще се върне в конака, а програмата ще продължи с фолклорни изпълнения. Гвоздеят ще е в 22 часа, когато нестинари ще влязат в парещата жарава, танцувайки с иконите в ръце.

Нестинарството или така наречено "ходене върху жар с боси крака" се е родило още преди Христа като езически ритуал, изпълняван от древните траки. След покръстването на България и приемане на християнската религия, ритуалът замира анатемосан от църквата като ерес.

Легендата гласи, че по турско време, когато село Българи било разграбено и подпалено, възрастна жена видяла, че заедно с къщите гори и параклиса. Със сетни сили тя влязла боса и раздърпана, взела единствената оцеляла и недокосната от огъня икона на светиите Константин и Елена и я изнесла, преминавайки и поклащайки се, сякаш изпаднала в транс, през пламтящите въглени. За изненада на хората, които я видели по нея нямало и следа от изгаряне.

От тогава нестинарството се възражда. В началото на 20-и век е разпространено в няколко български и гръцки села в Източна Тракия, част от които през 1913 г. попадат в България, а друга част остават в Турция. През 40-те години на миналия век нестинарските игри били запазени само в 3 села - Българи, Кости и Граматиково, но секват към 1948-1949 г. Автентичният обичай се възстановява отново в началото на 90-те години. Според поверието огънят, който се пали гони зли духове, болести и нещастия, пречиства и опрощава греховете на присъстващите, като ги прави по-силни и по-спокойни.