Балканите - кошмарът на дипломацията

Балканите - кошмарът на дипломацията

Балканите са сложна смес. И в исторически план, и от днешна гледна точка. Те са тъй комплексни, че западните дипломати често се оказват неспособни да усетят спецификата на този регион, наричан "Кошмарът на дипломацията".

Много неща се случват напоследък на Балканите - все неща, които привличат вниманието към тази част на Стария континент. Две от 12-те държави /Косово плюс Босна и Херцеговина/ са трайно зависими от международната общност по отношение на териториалната им цялост и независимостта - тоест, на практика са протекторати. Гърция пък е на ръба на икономическата пропаст със съответните ужасяващи политически и геостратегически последствия. Сърбите, чието европейско членство доскоро бе почти сигурно, си избраха националист за президент. В Македония единството на държавата е поставено под въпрос заради изострящия се конфликт между различните националности. Няколко балкански държави са изложени на натиска, произтичащ от два нерешени национални въпроса - унгарския и албанския. Почти навсякъде управляващите елити са се преврънали в нещо като синоним на корумпираност, ако не и на обвързаност с организираната престъпност. България, която от 5 години членува в Европейския съюз, и Черна гора, която сега започва присъединителните преговори, бяха окачествени като мафиотски държави в последното издание на американското списание "Foreign affairs".

Особеностите на балканското битие

Балканският вариант на прокламираното от У. Уилсън през 1918 г. "самоопределение на народите" се оказва истински кошмар за европейската дипломация. Външните министри на държавите-членки на ЕС, които действително познават реалностите в Югоизточна Европа, се броят на пръстите на едната ръка. Което от своя страна обяснява факта, че съвсем не са рядкост конфликтите, при които твърдоглавието на силните мъже от Балканите се сблъсква с неспособността на западните политици да разберат особеностите на региона.

Четири империи оставят следи в историята на Югоизточна Европа - Римската, Византийската, Османската и Хабсбургската

Комплексността на тази част от Европа е наистина изключителна. От 100-те милиона души 30 милиона говорят славянски езици, 24 милиона - румънски, по 10 милиона са тези, които говорят гръцки, унгарски и турски, 6,5 милиона говорят албански, 3 милиона - ромски. Останките от античните арени, терми и колони се издигат редом с минаретата и ренесансовите дворци. Районът е бил изложен на римско, византийско, славянско, османско, руско, полско, австрийско и унгарско влияние. В днешно време пък той се "европеизира" и "американизира".

Миналото е важно заради настоящето

"Всеобхватното представяне на това историческо пространство не е по силите на един отделен учен", пишат германските историци Конрад Клевинг и Оливер Йенс Шмит в книгата си "История на Югоизточна Европа". Двамата учени констатират, че в Югоизточна Европа фиксирането върху 20 век съвсем не е толкова силно, колкото в немскоговорящото пространство например, поради което този, който иска да води пълноценен диалог, трябва да има познания и по миналото на този регион.

Инфо: dw.de