След испанската сделка: Хайде всички на предоговарянето!
Държавите, на които вече се помогна, пробват да облекчат условията
Прецедентът, създаден с начина, по който еврозоната реши да помогне на испанската банкова система, незабавно събуди претенции на другите закъсали държави да поискат предоговаряне на условията, при които бяха подкрепени националните им икономики.
Гърция се надява най-много
Както можеше и да се очаква, Гърция първа обяви, че ще иска промяна на параметрите на помощния план за 130 млрд. евро. Направиха го не властите, а водещите партии в страната, които веднага включиха случая в предизборната си кампания. Понеже това става броени дни преди съдбоносните за бъдещето й парламентарни избори в неделя, призивът се възприе като сигнал, че който и да победи, ще последват претенции към Брюксел за облекчаване на критериите, по които международните кредитори оценяват дали Гърция заслужава поредния транш.
Радикалната левица (СИРИЗА) заяви, че случилото се напълно подкрепяло тяхната оценка, че антикризисната програма за страната се е провалила, че има дълбока структурна криза в еврозоната и че сега се откриват нови перспективи за Гърция. Лидерът на консерваторите Андонис Самарас посочи, че испанската сделка е показала смисъла от преговори, а не от конфронтация, с Брюксел и европейските партньори. Социалистът Евангелос Венизелос от ПАСОК обясни, че всъщност с испанския модел Европа издига защитна стена срещу евентуално отпадане на Гърция от еврозоната. Обикновени гърци, цитирани от Reuters, казаха, че е твърде късно страната им да предоговаря, "защото ни превърнаха в лабораторните мишки на еврозоната".
Кипър ще е следващият
В понеделник Кипър изпрати най-силният досега сигнал, че ще е следващата страна в еврозоната, поискала международна помощ за банките си. "Ситуацията е спешна. Знаем, че рекапитализирането на банките ни трябва да приключи до 30 юни. Когато се иска помощ, изчисленията се правят и за евентуални бъдещи нужди", каза финансовият министър Васос Шиарли. Най-проблемна е втората по големина Cyprus Popular Bank, за която ще са нужни още 1.8 млрд. евро, равняващи се на 10% от БВП на страната. Засега нито Брюксел, нито МВФ са получавали официално запитване от Никозия, която на практика от година насам е отрязана от световните капиталови пазари. Страната представлява нищожните 0.2% от икономиката на еврозоната, но е тясно свързана с Гърция и времето за искане на помощ пряко зависи от изборите там. Най-вероятно това ще стане на 23-24 юни, т.е. седмица след вота на гърците.
Ирландия сбърка, Португалия търпи
Властите в Дъблин са под натиск да предоговорят помощта от ЕС и МВФ, след като се борят с кризата, но резултатите им потъват в лошите новини от еврозоната. Правителството настояваше вчера, че Испания не е получила по-добри условия от Европа. "Те получиха абсолютно същото. Лъжа е, че Испания получава по-евтини кредити от нас", каза зам.-министърът на финансите Браян Хейс. През 2010 г. Ирландия подписа сделка за 85 млрд. евро помощни кредити срещу средно 3.7% лихва.
Всъщност самото правителство си е донякъде виновно, защото през последните седмици само създаде очаквания, че спасяването на Испания може да донесе по-добри условия за рефинансиране на част от десетките милиарди евро за рекапитализиране на ирландските банки.
След Гърция с най-тежки проблеми е Португалия, но там относителният оптимизъм се основава на друго - изненадващата инвеститорите толерантност към антикризисните мерки. Това би могло да се използва като плюс от Лисабон, ако Гърция напусне еврозоната и погледите се насочат към следващия във веригата на проблемната периферия.
Италия - голямата въпросителна
Испанската сделка засилва и натиска над технократското правителство на Марио Монти в Рим. "Това не означава, че ще има атака на пазарите срещу Италия, но инвеститорите ще следят за всяка новинка, преди да решат дали да купят или продадат италиански дълг", коментира Никола Маринели от лондонската Glendevon King Asset Management. Дълговете на страната надхвърлят 2 трилиона евро и са два пръти повече от тези на Испания. КАПИТАЛ Daily
Гърция се надява най-много
Както можеше и да се очаква, Гърция първа обяви, че ще иска промяна на параметрите на помощния план за 130 млрд. евро. Направиха го не властите, а водещите партии в страната, които веднага включиха случая в предизборната си кампания. Понеже това става броени дни преди съдбоносните за бъдещето й парламентарни избори в неделя, призивът се възприе като сигнал, че който и да победи, ще последват претенции към Брюксел за облекчаване на критериите, по които международните кредитори оценяват дали Гърция заслужава поредния транш.
Радикалната левица (СИРИЗА) заяви, че случилото се напълно подкрепяло тяхната оценка, че антикризисната програма за страната се е провалила, че има дълбока структурна криза в еврозоната и че сега се откриват нови перспективи за Гърция. Лидерът на консерваторите Андонис Самарас посочи, че испанската сделка е показала смисъла от преговори, а не от конфронтация, с Брюксел и европейските партньори. Социалистът Евангелос Венизелос от ПАСОК обясни, че всъщност с испанския модел Европа издига защитна стена срещу евентуално отпадане на Гърция от еврозоната. Обикновени гърци, цитирани от Reuters, казаха, че е твърде късно страната им да предоговаря, "защото ни превърнаха в лабораторните мишки на еврозоната".
Кипър ще е следващият
В понеделник Кипър изпрати най-силният досега сигнал, че ще е следващата страна в еврозоната, поискала международна помощ за банките си. "Ситуацията е спешна. Знаем, че рекапитализирането на банките ни трябва да приключи до 30 юни. Когато се иска помощ, изчисленията се правят и за евентуални бъдещи нужди", каза финансовият министър Васос Шиарли. Най-проблемна е втората по големина Cyprus Popular Bank, за която ще са нужни още 1.8 млрд. евро, равняващи се на 10% от БВП на страната. Засега нито Брюксел, нито МВФ са получавали официално запитване от Никозия, която на практика от година насам е отрязана от световните капиталови пазари. Страната представлява нищожните 0.2% от икономиката на еврозоната, но е тясно свързана с Гърция и времето за искане на помощ пряко зависи от изборите там. Най-вероятно това ще стане на 23-24 юни, т.е. седмица след вота на гърците.
Ирландия сбърка, Португалия търпи
Властите в Дъблин са под натиск да предоговорят помощта от ЕС и МВФ, след като се борят с кризата, но резултатите им потъват в лошите новини от еврозоната. Правителството настояваше вчера, че Испания не е получила по-добри условия от Европа. "Те получиха абсолютно същото. Лъжа е, че Испания получава по-евтини кредити от нас", каза зам.-министърът на финансите Браян Хейс. През 2010 г. Ирландия подписа сделка за 85 млрд. евро помощни кредити срещу средно 3.7% лихва.
Всъщност самото правителство си е донякъде виновно, защото през последните седмици само създаде очаквания, че спасяването на Испания може да донесе по-добри условия за рефинансиране на част от десетките милиарди евро за рекапитализиране на ирландските банки.
След Гърция с най-тежки проблеми е Португалия, но там относителният оптимизъм се основава на друго - изненадващата инвеститорите толерантност към антикризисните мерки. Това би могло да се използва като плюс от Лисабон, ако Гърция напусне еврозоната и погледите се насочат към следващия във веригата на проблемната периферия.
Италия - голямата въпросителна
Испанската сделка засилва и натиска над технократското правителство на Марио Монти в Рим. "Това не означава, че ще има атака на пазарите срещу Италия, но инвеститорите ще следят за всяка новинка, преди да решат дали да купят или продадат италиански дълг", коментира Никола Маринели от лондонската Glendevon King Asset Management. Дълговете на страната надхвърлят 2 трилиона евро и са два пръти повече от тези на Испания. КАПИТАЛ Daily
0 коментара:
Публикуване на коментар