С какво помощта за Испания се различава от тази за Гърция
Мадрид няма да налага нови бюджетни ограничения, тъй като вече прилага строга фискална програма, а и средствата са само за банките
Четвъртата по големина банка - Bankia, която държи 10% от депозитите в страната, вече беше частично национализирана, защото нямаше възможност да си отговори на капиталовите изисквания.
В събота Испания стана четвъртата страна от еврозоната, която потърси финансова помощ от Европейския съюз (ЕС). Този път обаче ситуацията е различна от тази със спасяването на Гърция, посочва Financial Times.
Каква е целта?
За разлика от Гърция, проблемите в Испания не са свързани с прекалени разходи на правителството. Мадрид посрещна кризата в еврозоната с едно от най-ниските нива на държавен дълг към БВП. Ситуацията в страната обаче прилича много повече на банковите кризи в САЩ и Ирландия - местните спестовни банки кредитираха и инвестираха масово проекти в имотния сектор - когато балонът се спука, те бяха силно ударени.
Докато обаче цените на имотите в Ирландия и САЩ преди години се понижиха сравнително бързо, то в Испания истинският колапс на пазара се случва едва сега, подкрепен и от резкия икономически спад. В резултат на това, банките се нуждаят от още повече пари, за да могат да отговорят на международните капиталови изисквания.
Четвъртата по големина банка - Bankia, която държи 10% от депозитите в страната, вече беше частично национализирана, именно защото нямаше възможност да си набави тези пари сама. След като размерите на загубите в банковия сектор станаха ясни, институциите признаха, че е възможно и други банки да изпаднат в ситуацията на Bankia.
Всичко това се случва в момент, в който лихвите по испанските облигации са на много високи нива, повлияни от негативната ситуация в други страни от еврозоната. Това означава, че заем от страна на правителството би бил много скъп. Ако обаче банките използват средства от спасителните фондове на еврозоната, чиито лихви са по-ниски, то тогава финансовите институции ще могат да се възстановят много по-бързо.
Какво е по-различното?
До миналата година, единственият начин, по който Европейският фонд за финансова стабилност (ЕФФС) можеше да се намеси, бе чрез цялостна помощ за икономиката, какъвто е случаят с Гърция. След натиск от страна на Брюксел, Германия се съгласи да бъдат позволени и други, по-специфични инструменти за подпомагане, сред които е и рекапитализирането на банки.
Помощта обаче няма да е обвързана с условия за допълнителни ограничения в бюджета, а ще включва само и изискване за реформа в банковия сектор, въпреки че средствата от ЕФФС се отпускат на правителствено ниво. След това те ще бъдат разпределени към проблемните банки. Страната няма да бъде посещавана и от европейски емисари, които да следят държавните финанси и да извършват мониторинг, а ще следят само за прилагането на банковата реформа. Причината е, че Испания успя сама да наложи финансовите ограничения, препоръчвани от Брюксел.
Каква е целта?
За разлика от Гърция, проблемите в Испания не са свързани с прекалени разходи на правителството. Мадрид посрещна кризата в еврозоната с едно от най-ниските нива на държавен дълг към БВП. Ситуацията в страната обаче прилича много повече на банковите кризи в САЩ и Ирландия - местните спестовни банки кредитираха и инвестираха масово проекти в имотния сектор - когато балонът се спука, те бяха силно ударени.
Докато обаче цените на имотите в Ирландия и САЩ преди години се понижиха сравнително бързо, то в Испания истинският колапс на пазара се случва едва сега, подкрепен и от резкия икономически спад. В резултат на това, банките се нуждаят от още повече пари, за да могат да отговорят на международните капиталови изисквания.
Четвъртата по големина банка - Bankia, която държи 10% от депозитите в страната, вече беше частично национализирана, именно защото нямаше възможност да си набави тези пари сама. След като размерите на загубите в банковия сектор станаха ясни, институциите признаха, че е възможно и други банки да изпаднат в ситуацията на Bankia.
Всичко това се случва в момент, в който лихвите по испанските облигации са на много високи нива, повлияни от негативната ситуация в други страни от еврозоната. Това означава, че заем от страна на правителството би бил много скъп. Ако обаче банките използват средства от спасителните фондове на еврозоната, чиито лихви са по-ниски, то тогава финансовите институции ще могат да се възстановят много по-бързо.
Какво е по-различното?
До миналата година, единственият начин, по който Европейският фонд за финансова стабилност (ЕФФС) можеше да се намеси, бе чрез цялостна помощ за икономиката, какъвто е случаят с Гърция. След натиск от страна на Брюксел, Германия се съгласи да бъдат позволени и други, по-специфични инструменти за подпомагане, сред които е и рекапитализирането на банки.
Помощта обаче няма да е обвързана с условия за допълнителни ограничения в бюджета, а ще включва само и изискване за реформа в банковия сектор, въпреки че средствата от ЕФФС се отпускат на правителствено ниво. След това те ще бъдат разпределени към проблемните банки. Страната няма да бъде посещавана и от европейски емисари, които да следят държавните финанси и да извършват мониторинг, а ще следят само за прилагането на банковата реформа. Причината е, че Испания успя сама да наложи финансовите ограничения, препоръчвани от Брюксел.
Ще има ли други, допълнителни условия?
Единственото условие е провеждане на банкова реформа. Испания обаче трябва да продължи да прилага приетия план за бюджетни ограничения, за да приведе бюджетния си дефицит и дълг в изискванията на ЕС. В бюджета за 2012 г. са заложени мерки за спестяване на 27 млрд. евро, чрез намаляване на правителствени разходи и данъчни увеличения.
МВФ публикува в свой доклад 17 приоритетни препоръки към испанския финансов сектор, които да бъдат изпълнени веднага или в краткосрочен план. Имайки предвид обаче главната роля, която МВФ има в администрирането на помощта към Испания, силно вероятно е този списък с препоръки да постави основите на нови условия.
От къде идват парите?
За разлика от другите спасителни планове на еврозоната, този няма да включва пари от МВФ, тъй като правилата на фонда забраняват участието му в спасяване и стабилизиране, насочено само към финансовия сектор. Това удовлетворява и изискването на Мадрид фондът да не участва в помощта, за да не се налагат допълнителни изисквания.
Вместо това, средствата ще дойдат или от Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС), или от новия, постоянен спасителен фонд - Европейски механизъм за стабилност (ESM), който се очаква да заработи следващия месец, след като бъде одобрен от всички членки на еврозоната.
Единственото условие е провеждане на банкова реформа. Испания обаче трябва да продължи да прилага приетия план за бюджетни ограничения, за да приведе бюджетния си дефицит и дълг в изискванията на ЕС. В бюджета за 2012 г. са заложени мерки за спестяване на 27 млрд. евро, чрез намаляване на правителствени разходи и данъчни увеличения.
МВФ публикува в свой доклад 17 приоритетни препоръки към испанския финансов сектор, които да бъдат изпълнени веднага или в краткосрочен план. Имайки предвид обаче главната роля, която МВФ има в администрирането на помощта към Испания, силно вероятно е този списък с препоръки да постави основите на нови условия.
От къде идват парите?
За разлика от другите спасителни планове на еврозоната, този няма да включва пари от МВФ, тъй като правилата на фонда забраняват участието му в спасяване и стабилизиране, насочено само към финансовия сектор. Това удовлетворява и изискването на Мадрид фондът да не участва в помощта, за да не се налагат допълнителни изисквания.
Вместо това, средствата ще дойдат или от Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС), или от новия, постоянен спасителен фонд - Европейски механизъм за стабилност (ESM), който се очаква да заработи следващия месец, след като бъде одобрен от всички членки на еврозоната.
0 коментара:
Публикуване на коментар