На 200 км сме от газ, различен от руския

200 км е разстоянието, което реално дели България от възможността да купува природен газ от други източници освен руския. На толкова километри е изчислена междусистемната газова връзка с Турция. Оттам биха дошли договорените с Азербайджан 1 млрд. куб. метра. Шефът на "Булгартрансгаз" Кирил Темелков казва, че азерското гориво може да идва и по гръцката връзка.

Ако пресметнем времето, което ни дели от азерския газ, то това са 494 дни. Толкова, защото е планирано по двата нови газопровода, които ни свързват с Гърция и Турция, гориво да потече в края на 2013-а или в началото на 2014 г.

До три-четири години държавата ни ще бъде свързана с газови тръби с всичките съседи. Поне такива са намеренията на "Булгартрансгаз", на Българския енергиен холдинг и на министерството на икомиката.

Според надеждите ни към България може да текат максимално 20 млрд. куб. м Само за сравнение - страната ни ползва годишно 3 млрд. куб. м, а при криза слиза и под тях. Русия пък транзитира през нас 17 млрд. куб. м. Минималният капацитет, който е заложен за новите тръби, е 6,3 млрд. куб. м. Тези количества са извън транзитната газова система, която всъщност е резервирана за 30 години от "Газпром".

Шефът на "Булгартрансгаз" не приема сумирането на капацитети, защото те са при идеалния вариант, но е съгласен, че всъщност се създава възможност за газов пазар за 20 млрд. куб. м годишно.

Всички междусистемни връзки ще се свързват с газопреносния пръстен на България. Освен това се предвижда тези газопроводи да са риверсивни. Това означава, че газът ще може да тече и в двете посоки. За първи път това стана при газовата криза през 2009 г., когато транзитната тръба към Гърция беше изпразнена и стана възможно по нея да доставим газ от южната ни съседка. Това обаче бе в авариен и кризисен момент.

Всичките тези проекти, които трябва да са реалност в близките години, са извън големите - "Набуко" и "Южен поток".

В най-напреднала фаза е газовата връзка с Румъния. Очаква се тази седмица да бъде обявен търг за строител на българската наземна част, обяви Темелков. Тръбатата с дължина 25 км, от които 15 км са на българска територия, трябва да е завършена догодина и по нея да потече газ. Дали от Румъния към България, или от нас към румънска територия, е въпрос на търговия. Минималният капацитет на газопровода е 0,5 млрд. куб. м, максималният е 1,5 млрд. Северната ни съседка си има собствени газови находища, от които добива синьо гориво. Другият плюс е, че системата е вързана с унгарската. Като член на Европейския съюз Румъния е задължена да обявява свободен капацитет и да транзитира газ. Така че по тази връзка може да се доставя газ от Австрия например.

Проектът с най-голяма тежест е безспорно междусистемната връзка с Турция, която ще се изгражда от турската държавна "Боташ" и българската "Булгартрансгаз". Тя става особено актуална, след като Азербайджан и Турция се договориха за тъй наречения Трансанадолски газопровод, по който да се транспортира азерски газ.

В газовите среди първоначално се говореше, че Турция иска да ни препродава азерския газ, а не само да го транзитира и това е проблемът. Темелков обаче не коментира това- търговските отношения не се отнасяли до неговата компания. Но ако пресмятаме кой повече има интерес от връзката с турците, то определено е България. Темелков смята, че този газопровод не е конкурент на "Набуко".

Тръбата от Турция е дълга 200 км, като 75 км са на българска територия - от компресорната станция "Лозенец" до турската граница. Тази година ще започне проектирането на българския участък. Темелков се надява в началото на 2014 г. по тази тръба да потече газ към България. Смята, че "Боташ" гледа положително на тази идея.

Инвестицията за тръбата на българска територия на първи етап е около 50 млн. евро.
В началото по нея ще бъдат транспортирани от 1 до 3 млрд. куб. м. С развитието си връзката гони капацитет от 9-10 млрд. куб. м. Българската част ще се изгради с пари на "Булгартрансгаз" и ще бъде 100% нейно притежание. Каквито впрочем са и 100% от преносната и транзитната мрежа в България.

Каспийски газ ще се може да се пренася и по тръбата, свързваща българската и гръцката система. Газопроводът, който тръгва от Стара Загора и ще стига Комотини, е 176 км, като 150 км са на българска територия. Инвестицията за него е от около 130 млн. евро. Собственик на тръбата ще бъдат Българският енергиен холдинг и IGI Poseidon.

Във втората компания по равни дялове държат гръцката газова DEPA и италианската Edison. Ще се пренасят минимум 3 млрд., максимум 5 млрд. куб. м. Освен от Каспийския регион газ може да се намери и от Близкия изток и от терминала за втечнен газ, който е на остров Ревитуса, близо до Атина. Тази тръба е важна за сигурността, а и за диверсификация на доставки, свързва българската система с газопровода Турция-Гърция-Италия. Трябва да бъде пусната в началото на 2014 г.

"Булгартрансгаз" не е инвеститор във връзката със сръбската газопреносна система, но оказва техническа помощ на министерството на икономиката, което ще бъде собственик на българската част на газопровода. Миналата година бе подписан договор между тогавашния министър на икономиката Трайчо Трайков и тогавашния зам.-министър на регионалното развитие Лиляна Павлова за финансиране на проучването и проектирането на тръбата по ОП "Регионално развитие". Сумата е 5 млн. лв. Пресмята се, че самият газопровод ще струва към 60 млн. евро. Плановете са да е готов през 2015 г., да има капацитет на първия етап от 1,8 млрд. куб. м, а на втория - 4,5 млрд. Той ще свърже държавата ни през Сърбия с унгарската мрежа, а оттам и с газовите пазари на Северно море, радваха се при подписването газови експерти. Инвеститор от сръбска страна е тяхното дружество "Сърбия газ", в което дял има и "Газпром".

Така че след дълго затишие в газовото строителство идват няколко години на бум. Само до 2015 г. тези междусистемни връзки правят 551 км, от които 311 км са на българска територия.

RWE: Проектът ни е скъп, мислим за отказ

Германският концерн RWE обмисля дали да остане в проекта „Набуко", съобщи през уикенда списание „Шпигел". Вчера говорителка на концерна в Есен потвърди новината. „Проектът се оскъпи доста, затова се прави нов анализ на ситуацията. Възможно е и RWE да се откаже от газопровода."

"24 часа" вчера съобщи за колебанието на германците, цитирайки ИТАР-ТАСС. Според "Шпигел" мениджърите в енергийния концерн вече подготвят задкулисно политиците в Берлин и Брюксел за излизането на фирмата от проекта. РВЕ се съгласила да участва при първоначални изчисления от 8 млрд. евро, но цената е вече 16 млрд. (Не така мисли говорителят на "Набуко" - виж интервюто долу - бел. ред)

На всичко отгоре още не е ясно дали ще се стигне до подписване на договор с Азербайджан и Туркменистан. Заговори се за втори вариант на "Набуко" - много по-къс от досегашния. Той ще стига до българо-турската граница, като не е ясно по какъв път ще се снабдява с газ от Туркменистан и Азербайджан, ако не бъде построена тръба, казват експерти.

8 млрд. евро ще струва "Набуко"

- Г-н Долезал, смятах да започна интервюто по друг начин, но не мога първо да не ви попитам как коментирате информацията от онзи ден на ИТАР-ТАСС, че германският концерн RWE обмисля да се оттегли от проекта "Набуко"?

- RWE е акционер в "Набуко" и няма никакви индикации, че това ще се промени. Не желая да коментирам слухове.

- Все пак какво спира проекта толкова дълго време? Доколкото си спомням, още през 2009 г. трябваше да потече газ по този газопровод.

- "Набуко" е един от най-гоемите инфраструктурни проекти в Европа. При толкова големи проекти на всяко едно ниво - политическо, държавническо, акционерно, финансово, вземането на решения отнема много време. За конкретния проект първите проучвания са от 2005 г. и всъщност развитието на проекта е доста ефективно във времето. Други такива проекти отнемат по 20 г. от старта до осъществяването. "Набуко" засега се движи много по-бързо от други огромни проекти. Изграждането на инфраструктурата е само една част от целия пъзел. Производителят на природен газ е този, който реално осъществява проекта, придава му смисъл. Най-важното за нас е да осигурим живот на този газопровод за следващите 50 години. Затова трябва да бъде поставен на много здрава основа. И това бе постигнато през годините на подготовка и преговори. Финансирането на "Набуко" е изключително стабилно, разполагаме и с участието на производители и снабдители на природен газ. Сега сме на един от най-важните етапи от осъществяването на "Набуко" - преговорите между акционерите и производителите на природен газ от находището "Шах Дениз".

- Можете ли да кажете, че проектът е стигнал точка, от която няма връщане обратно?

- Убедени сме, че вече сме много близо до тази крайна точка. Този проект е изключително важен, защото ще прокара един нов енергиен коридор, важен е и защото в основата му стои едно от основните права - правото на свободен избор, както за хората, на които ще доставя природен газ, така и за тези, които ще доставят газ за него.

- Има различни информации в публичното пространство, че всъщност „Набуко" ще бъде скъсен, отклонен и развит в някакви мънички варианти на първоначалната идея. Верни ли са?

- Има само два варианта за трасето на газопровода - основният първоначален вариант с дължина почти 4000 километра и "Набуко-запад", който ще стига до Австрия. В момента се правят сметките за тази по-къса версия на "Набуко". Тогава ще зависи само от снабдителя на газопровода да реши кой от вариантите ще бъде построен. Ние искаме да свържем нашия проект с други осъществяващи се в момента в региона като ТАНАП. Така че, тръгвайки от България, да доставяме газ до целия европейски пазар. България ще има доста важна роля в проекта и големи ползи, независимо кой вариант бъде избран.

- Днес можете ли да кажете колко ще струва този проект? Първоначалните изчисления бяха за 4 млрд. евро, наскоро комисарят Йотингер спомена числото 14 млрд. евро. Къде е истината?

- Изчисленията ни за осъществяването на основната линия на "Набуко" са за 8 млрд. евро. Ако бъде избран вариант "Набуко-запад", инвестицията ще е по-малка.

- Решението на Унгария да напусне "Набуко" свързано ли е с варианта за съкращаване на маршрута на газопровода?

- До този момент нямаме никакво писмено уведомление от Унгария, че ще напуснат. Чух за това от медиите, но и до днес МОЛ е наш партньор. Трябва да уточним, че според междуправителственото споразумение газопроводът може да бъде построен през територията на всяка държава, дори тя да не е акционер.

- Все пак не смятате ли, че "Набуко" сериозно изостава с графика и проекти като "Южен поток" ще го обезсмислят?

- Нека сравняваме ябълки и ябълки, не ябълки и круши. Това са два коренно различни проекта и в нашия случай ние трябва да постигем и баланс на графика за експлоатация на находищата, които ще захранват "Набуко"и този за построяването на газопровода. Ние не гледаме в канчето на другите, не се състезаваме с тях.

- Неотдавна в Азербайджан българският премиер призова ЕС да реши дали наистина иска диверсификация на газовите доставки. Вие чувствате ли нужната политическа подкрепа на европейско ниво?

- Специално България е участник в проекта, на който наистина може да се разчита. Вие реално сте един от най-важните партньори и независимо кой от двата варианта бъде построен, в страната ще има изключително големи инвестиции покрай "Набуко" - както за самото строителство, така и от съпътстващи дейности. У вас ще влязат поне 200 млн. евро за строителството. Страната ви наистина ще се превърне в регионален хъб. Мисля, че имаме нужната подкрепа и на европейско ниво. Разбира се, ЕС има много членове и техните интереси са различни, но имаме подкрепата на ЕК.

В Чирен ще складират и гориво от други държави

Изграждането на връзките със съседните държави ще позволи на фирми, които търгуват там, да складират природен газ в газовото хранилище в Чирен.

Това каза шефът на "Булгартрансгаз" Кирил Темелков. Компанията е собственик на единствения "газов склад" в България.

200 млн. евро ще струва разширението на хранилището, което ще се прави между 2015 и 2017 г. То ще даде възможност за складиране на 1 млрд. куб. м активен газ, при сегашен капацитет 550 млн.

Никой освен "Булгаргаз" не е поискал да съхранява синьо гориво в хранилището, каза още Темелков. Компанията беше обявила процедура по заявяване на капацитет, който да се резервира в хранилището за 2012 и 2013 г.

Ще можем да доставяме и на Букурещ

- Г-н Темелков, много ни е важен въпросът кога ще получим алтернативен газ освен руския? Не че се отказваме от него, разбира се.

- В края на 2013 г. и началото на 2014 г. ще има технически възможности да се доставя азерски газ по двете междусистемни връзки - с Турция и Гърция. Подчертавам - технически, тъй като компанията, която ръководя, отговаря за това. Търговската част е друга тема.

- С междусистемната връзка с Турция ние какво, ще конкурираме "Набуко" ли?

- По никакъв начин не конкурираме "Набуко". Целта ни е не да се конкурираме, а да се синхронизираме с всички останали проекти. Никой не прави магистрала до магистрала.
Проектът "Набуко" е газопровод, който тръгва от източната и южната граница на Турция и стига до Австрия. А по отношение на интерконектора с Турция ние говорим за развитие на междусистемната свързаност на две съседни газопреносни системи. Дължината на самия интерконектор е около 2-3% от дължината на "Набуко" .

- Гръцката връзка докъде е стигнала?

- Подготвят се ПУП, парцеларен план и ОВОС. Тя трябва да е в експлоатация в началото на 2014 г.

- Румънската връзка е най-напред, но май най не ни е приоритет.

- Добре е двете системи да бъдат свързани в тази точка с оглед сигурност на доставките. Не забравяйте, че румънската система има собствен добив и свързаност с унгарската система освен с руската.

- Да доставяме от Австрия или от Унгария?

- Да, би било възможно. Тази връзка е най-малка като километри и като инвестиции - 15 млн. евро за нашата страна. И тя ще бъде реверсивна, както и другите интерконектори, които развиваме. В този смисъл ще можем да пренасяме газ към Букурещ, а също и в обратна посока.

Правят връзка и към Козлодуй 

Природният газ ще стигне и до Козлодуй. Ще се строи тръба от Чирен до Козлодуй, която оттам да завие към Оряхово. По международен фонд "Козлодуй" има проект за изграждане на топлоелектрическа централа там, затова ще трябва газ.

Газопроводът Чирен-Козлодуй-Оряхово е 70 км, а срокът за изграждането й - 2014 г. Стойността на проекта е 14,5 млн.евро.

На газовата карта на България има райони, които са в бяло. Десетилетия преносното предприятие не инвестираше в нови газови отклонения, към някои от тези бели петна нямаха интерес и от газоразпределителни компании.

В последно време "Булгартрансгаз" се е захванала и с проекти за нови газови връзки в страната. Иначе досега връзването към националния газопровод на градове като Стара Загора, Раднево, Гълъбово, Велико Търново се правеше от газоразпределителните компании.

Един от проектите на "Булгартрансгаз" за тези отклонения е газопровод Добрич-Силистра. Към него обаче нямало пазарен интерес. Кандидатствахме по фонд "Козлодуй", спечелихме грант и го изграждаме, казва Темелков. Тръбата- 80 км, ще е готова догодина срещу 12,5 млн. евро. Кандидатствахме за финансиране от този фонд и за газовата връзка Симитли-Банско-Разлог. Строителството й е планирано за 2015 г., а инвестицията е за 9,5 млн. лв. Синьото гориво ще дойде от транзитния газопровод към Гърция.

Компанията прави предпроектни проучвания за газопровод Панагюрище-Пирдоп. Планира се за 2015 г., инвестициите в нея са 7,2 млн. лв.