Някои от по-интересните държавни фалити през вековете

Някои от по-интересните държавни фалити през вековете

Макар подреден и очакван, фалитът на гръцката държава предизвика не само множество полемики и страсти, но и извади от историята също толкова интересни истории на държавни фалити през вековете. Ето няколко позабравени истории.

От историческа гледна точка световният шампион с най-много фалити е Испания – цели 18 пъти страната е обявявала фалит или не е изплащала част от задълженията си. До 1800 г. кралството обявява фалит 6 пъти, а само през 19-и и 20 век страната изпада в неплатежоспособност 12 пъти. Основната причина за този печален рекорд е финансирането на скъпи войни (вкл. граждански такива), които много често имат пагубен край за страната. Испанският крал Фелипе Втори поставя печален рекорд - по време на управлението си довежда страната до банкрут цели три пъти ­ през 1557, 1575 и 1596 г. именно поради участието на страната във военни действия.  Всъщност от всички 18 фалита на Испания, 16 са били предизвикани от военни начинания, а само 2 (през 1851 г. и 1882 г.) от други фактори.

Любопитна история е и фалита на Османската империя през 1875 г., малко преди избухването на Априлското въстание. В средата на 70-те години на 19 век Голямата порта изпитва сериозни икономически затруднения. Приходите в хазната спадат, а дълговете към западните банки се увеличават и стават все по- трудни за обслужване. За да позакрепи финансите си, Османската империя решава да вдигне данъците и дори да въведе нови (например военният данък, плащан от немюсюлманите, започва да се събира и от новородените момчета). Това предизвиква сериозно недоволство сред хората, с което започват и редица въстания в Босна и Херцеговина, България (Старозагорското) и др. Голямата порта е изправена през избор - да плаща лихви по външните си заеми или да отдели средства за потушаване на въстанията. На 6 октомври 1875г. тя обявява, че преустановява пащанията на лихвите по издадените от нея ценни книжа, с което де факто обявява частичен фалит.    

Аржентинския фалит от 2001 г. е най-големият държавен фалит до момента, а според някои анализатори положението в латинската страна много наподобява на това в Гърция през 2010 г. През  90-те години на 20 век  Аржентина изпитва сериозни икономически трудности – годишна инфлация от 5 000%, високи дефицити и икономическа стагнация. Въведена е нова валута, която правителството фиксира за щатския долар. Валутният борд проработва – правителството стабилизира своите финанси, инфлацията спада, а чуждестранните инвеститори започват да идват в страната. В края на 90-те години обаче ситуацията вече не е толкова розова. Основните партньори на Аржентина – Мексико и Бразилия изпитват сериозни икономически кризи. Бразилия девалвира своята валута, а доларът се покачва, което прави аржентинското песо неконкурентоспособно. Никой не иска вече да купува скъпите аржентински стоки. В същото време публичният дълг нараства, а приходите в хазната намаляват главоломно. През 2001 г. хората започват панически да теглят своите спеставяния от банките, да ги конвертират в долари и да ги изпращат извън страната, което от своя страна предизвиква банкова криза и фалити. Правителството реагира чрез замразяване на всички банкови сметки в страната. Позволено е да се теглят суми само до 250 долара на седмица. Това предизвиква още по-големи социални напрежения, които водят и до политическа криза. Новото правителство обявява спиране на плащанията по външния дълг (в размер на над 100 млрд. долара) и слага край на фиксирания валутен курс.