Последните 15 години – най-топлите от век и половина

Проекциите за 2100 година говорят за увеличение на температурата в Европа от 2°С до 6.3°С над нивата от 1990 година. Снимка: Sofia Photo Agency

Повишението на средногодишните температури на въздуха през 20-ти век е най-голямо за последните 1000 години, а 10 от последните 15 години са измежду най-топлите години от 160 години насам.

Това показват данните за климата на Сметната палата, която извърши одит на изпълнението на адаптационните мерки на правителството във връзка с изменението в климата за периода от 1 януари 2006 година до 31 декември 2010 година в Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и храните и Министерството на вътрешните работи, съобщиха от палатата.

Данните за глобалните промени в климата показват, че повишението на средногодишните температури на въздуха през 20-ти век е най-голямо за последните 1000 години, а 10 от последните 15 години са измежду най-топлите години от 160 години насам.

Проекциите за 2100 година говорят за увеличение на температурата в Европа от 2°С до 6.3°С над нивата от 1990 година, както и за покачване на морското равнище, за повишена опасност от приливни вълни, за зачестяване на силните природни бедствия, за уязвимост от засушаване, горски пожари; намаляване на снежната покривка, проблеми за туризма и изчезване на някои животински и растителни видове.

Тези тенденции определят необходимостта от обединяване на усилията на страните за предприемане на мерки от една страна за ограничаване на вредните последствия от климатичните условия и от друга – за адаптиране към тези условия, смятат от Сметната палата.

От края на 1970-те в България тенденцията е към затопляне, увеличаване на екстремните метеорологични и климатични явления. Дебелината на снежната покривка намалява, широколистните гори се изместват към по-голяма надморска височина.

Има тенденция за увеличаване на недостига на вода в почвата. Средната годишна температура през 2009 година е с 1.2°C над климатичната норма, и това е поредната 12-та година с температури, по-високи от обичайните за страната.

Десетилетието 2000-2009 година е по-топло от предходното 1990 – 1999 година, а то от своя страна, е по-топло от десетгодишния период преди него (1980-1989 г.). След 1989 година 18 от последните 21 години са с положителни аномалии на средната годишна температура на въздуха.

За България са симулирани различни сценарии, по-голямата част от които прогнозират общо затопляне и засушаване до края на 21 век.

Прогнозите за климатичните промени в България за следващите 100 години са: меки зими и намаляване на броя на дните с пикови ниски температури; нарастване на летните дни с 18-20% в повечето равнинни места в Южна България и увеличаване на горещите дни до 30% до края на века; повишение на средната температура между 2°C и 5°C до края на века.

В изводите на доклада е посочено, че през периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2010 г. в България не е извършена оценка на уязвимостта на всички обществено-икономически сектори от измененията в климата, за да се определи адаптивния капацитет на секторите и се планират необходимите мерки и дейности за тяхната адаптация към очакваните климатични промени.

До края на 2010 г. не е разработена и утвърдена национална стратегия за адаптация на уязвимите сектори на икономиката към измененията в климата. Това поражда риск от неизпълнение на поетите от страната международни ангажименти.

Най-съществените дейности за адаптиране на земеделието към повишаването на температурите и намаляването на валежите, са дейностите по напояване на земеделските площи, но те не са постигнали очакваните резултати.

През последните 20 години намаляват годните за напояване площи, неефективно се използват, което препятства извършването на инвестиции в сектора. Към 31 декември 2010 година след преброяването, извършено през 1999 година, годните за напояване площи са намалели повече от два пъти за период от 10 години и възлизат на 542 000 ха. Това е 17 на сто от обработваемата земеделска земя и 11 на сто от използваната земеделска земя. До 2010 година не е извършвано ново преброяване на годните за напояване/отводняване площи в България.

Одитът е в рамките на работна група към ЕВРОСАЙ – Европейска организация на върховните одитни институции на страните от Европа, на която Сметната палата на Република България е член от 2001 година.

Одитът е координиран като цели, срокове, методология с Европейската сметна палата и върховните одитни институции на Австрия, Норвегия, Унгария, Холандия, Русия, България, Кипър, Малта,Украйна, които също извършиха такъв одит в своите страни.

България е поела редица международни ангажименти за предприемане на мерки за смекчаване и адаптиране на изменението на климата, включително произтичащи от европейското законодателство. Целта на национално ниво е да се направи независима и обективна оценка за резултатите от изпълнението на мерките и действията за адаптиране към измененията в климата в част от уязвимите сектори – управление на водите, селското и горското стопанство.