Македонистката пропаганда бълва нови абсурди за България

Македонистката пропаганда бълва нови абсурди за България

Тодор Петров сравнява България с Югославия и дори твърди, че от България не остава нищо, ако тя бъде разделена на Македония, Мизия и Тракия.

В България няма македонско малцинство, защото македонците са мнозинство, твърди председателят на неправителствената организация Световен македонски конгрес (СМК) Тодор Петров в авторски текст, публикуван в скопския вестник „Вечер".

„В България има всичко, но не и българи. В България няма македонско малцинство, защото македонците са мнозинство," пише Тодор Петров, цитиран от „Фокус".

„В България само циганите и турците не са македонци! Не е въпросът дали македонците в Македония са българи, а има ли българи в България без македонски корени," се казва в текста на Тодор Петров.

Според изданието това било отговор на българския евродепутат Андрей Ковачев, който заявил, че вБългария няма македонци.

Тодор Петров сравнява България с Югославия и дори твърди, че от България не остава нищо, ако тя бъде разделена на Македония, Мизия и Тракия.

„Проблем за София не са македонците, а ако продължат процесите на емиграция - ромите и турците стават мнозинство. Затова на София и са необходими македонци и Македония, за да поддържат етническия баланс във времето и пространството," пише Тодор Петров.

Според него с присъединяването на България към ЕС от страната са се изселили около два милиона българи, най-вече млади и образовани хора, а епилогът бил „катастрофално бързото стареене на нацията".

Авторът нарича Македония „най-голямата романтика за България", защото „културата и историята на македонците е внедрена като държавна култура и история и затова са едно и също".

„Честваме едни и същи дати, събития и личности, само зависи кой от коя страна на границата се намира. А основно никой от никого не краде, защото основата на България е Македония. Ако татарите са протобългари, а в България днес имат статут на малцинство, какво е мнозинството? Защо централата на Световния български конгрес не е в София, а в столицата на Татарстан – Казан? Защо Тодор Живков на времето е заявил пред Стане Доланц – „Как да поставя македонския въпрос в България, когато мнозинството членове на Политбюро на ЦК на БКП са македонци?" Защо Георги Димитров е предлагал на Тито обединяване на Пиринска с Вардарска Македония и обединяване на македонския народ от двете страни на границата? Защо корените на българите като политическа нация се свързват с Китай и Монголия, а упорито бягат от генезиса на Македония, империя чак до Индия? Между другото и там има историческа школа, която разкъсва заблужденията за връзките с Далечния йзток и съвременната българска история и свързва със старата, една и единствена Македония," пише още Тодор Петров.

Текстът му продължава с твърденията, че Македония е в основата на Балканите, а културата и историята наМакедония са били внедрявани като държавни на териториите на балканските страни и затова те са близки.

„Квазиисторията на платежниците и (нео)върховистите, които ги има и при нас и агитират за това, че македонците са българи, е трайно, минало свършено време. А ние трябва да ги разберем и да им помогнем на хората от другата страна на границата, защото са наши – други на тези пространства са създали държави, чертаели граници и писали истории за тези територии като техни колонии, не са носили нови народи, а културата и историята на македонците я внедрявали като държавна в държавите на тези пространства. И затова всичко е еднакво. От всички страни на границите, тъй като в основата на Балканите е Македония," пише Тодор Петров.

Той си позволява дори да заяви, че „не живеем на Балканския, а на Македонския полуостров".

„Тази истина пуска корени и ще поникне. Като Феникс от пепелта Македония отново е тук. Аладин от вълшебната лампа отново е тук и никой не го връща назад. Ееей, Македония отново е държава. Да,Македония е държава и това никой, никъде и никога няма да го смени. Историята на Македония вече не се пише в София, а в Македония и я пишат македонци, на македонски език. Амин," завършва текста си Тодор Петров.