Натискът върху най-богатите се засилва

Натискът върху най-богатите се засилва

Политиката спрямо богаташите се променя в глобален мащаб, изключение не правят нито Европа, нито САЩ

Никога не е добър знак, когато политиците започнат да апелират към патриотизма на данъкоплатците. Защитавайки неотдавнашното решение на френското правителство да повиши максималната ставка на данъка върху доходите до 75 %, министърът на финансите Пиер Московиси заяви пред в. "Монд": "Това не е наказателна мярка, а мярка на патриотизъм".

На богатите, обясни той, се дава възможността да направят "изключителен принос" за разрешаване на финансовите проблеми на Франция. Те със сигурност са много благодарни.

Франция определено поема голям риск, увеличавайки данъците до много по-високо равнище, отколкото е в съседните държави. Грешка би било обаче да представяме правителството на Оланд като група социалистически динозаври.

Истината е, че френското правителство е в радикалния край на нова глобална тенденция - международна реакция срещу богатството, която променя политиката от Европа до САЩ и Китай.

Премиерът на Великобритания Дейвид Камерън предложи да разстели червения килим за данъчните изгнаници от Франция. Дори във Великобритания обаче, където максималният данък е 45 %, се усеща ново настроение на враждебност срещу богатите. Дори консервативните политици не се осмеляват да защитават възнагражденията на банкерите.

Междувременно в САЩ Барак Обама води кампания за вдигане на данъците на "милионерите и милиардерите". Вярно, данъчните увеличения, за които настоява президентът, по френските стандарти ще бъдат смешно малки. Обама иска само данъчната
ставка да нарасне от 35 % на 39,6 %, както и да повиши данъците върху капиталовите печалби и дивидентите.

Част от реториката на президента обаче определено е повлияна от успешната кампания на Оланд във Франция. Френският социалист разигра страхотна партия около "безразсъдния" начин на живот и приятелствата на Никола Саркози със свръх богатите.

В подобен стил Обама атакува Мит Ромни като представител на "единия процент", който избягва данъците, и се подигра с коня на съпругата му, участвал в олимпийските състезания по езда.

Тези тактики изглеждат рисковани, тъй като традиционно американците са по-склонни да се възхищават на своите богаташи, отколкото да им завиждат. Лагерът на Обама обаче може да разчете резултатите от допитванията до общественото мнение. С марж от 64% до 33%  американците одобряват по-високите данъци за хората с доходи над 250 000 долара.

Политическата чувствителност към пропастта между богатите и останалите не типична само за Запада.

Начинът на живот на богатите и могъщите сега е най-чувствителната и опасна тема в китайската политика. Сайтът на агенция Bloomberg в Китай неотдавна бе блокиран, очевидно като наказание за публикуването на статия за семейството на Си Цзинпин, който вероятно скоро ще стане новият президент на страната.

Преди няколко седмици бунтовете срещу замърсяването в град Циндун взеха неприятен обрат, след като демонстрантите настояха да научат каква марка дрехи носи местният партиен секретар.

"Твърди се, че след разкритието, че става дума за скъпа италианска марка, са го съблекли до кръста", съобщава BBC.

Защо се случва всичко това? Както неотдавна писа Зани Минтън Бедоус в есе за списание The Economist, "мнозинството граждани на света сега живеят в страни, в които пропастта между бедни и богати е много по-голяма, отколкото преди едно поколение".

Тенденцията е най-силна на Запад. Както посочва Бедоус, в САЩ "делът от националния доход, отиващ при най-богатия 1% от населението се е утроил от 8% през 70-те години на миналия век до 24% през 2007 година".

В крайна сметка подобна промяна вероятно ще разпали политическо недоволство.

"Спусъкът" за тази реакция бе Голямата рецесия, която засили натиска върху жизнения стандарт на обикновените хора, разкривайки в същото време неморалното поведение по върховете.

Западни политици, от Барак Обама до Франсоа Оланд, се опитват да овладеят и насочват това ново настроение. В Азия, където ударът на Голямата рецесия бе по-лек, вероятно действат други фактори.

Интернет и засиленото използване на микроблогове улесниха разпространяването на информация и надигането на възмущение заради пропастта между работниците, които са подложени на силен натиск, и свръх богатите.

Ако това ново настроение се затвърди, то би могло да доведе до края на ерата на по-ниски данъци, дерегулации и увеличаване на неравенството, което започна в края на 70-те години на миналия век с възхода на Маргарет Тачър и Роналд Рейгън на Запад и Дън Сяопин в Китай.

Когато лейди Тачър дойде на власт през 1979 година, максималната данъчна ставка във Великобритания бе 83%. Тя понижи това равнище - първо до 60%, а след това и до 40%, колкото и остана до финансовата криза.

Рейгън наследи максимален данък върху доходите от 70% и го понижи до 50%, а накрая - и до 28 %. В Китай Дън Сяопин улови духа на времето, отбелязвайки, че "да забогатееш е божествено".

Сега се утвърждава нова глобална нагласа. В Китай политическите лидери избягват откровената демонстрация на богатство. В западния свят финансово затруднените политици са нетърпеливи да повишат данъците на непопулярните напоследък богаташи.

Големият въпрос е дали това все още е възможно в глобализирания свят. Както показват нетактичните забележки на Камерън за червените килими, всяко правителство, което твърде много и твърде бързо увеличава данъците, рискува да предизвика бягство на капитали и компании.

Свръх богатите са мобилни и имат добри съветници. На "просто богатите" обаче вероятно ще им бъде по-трудно да избегнат новия натиск за по-високи данъци в западните държави.

Джеймс Калахан, премиерът, победен от Тачър през 1979 година, каза мъдро: "Има времена, може би веднъж на 30 години, когато в политиката настъпват основни промени". Близо 30 години след началото на ерата Тачър-Рейгън ни застига нова основна промяна.

(БТА)