Пак режат дълговете на Гърция

Пак режат дълговете на Гърция

Перспективата на нова „подстрижка" на гръцкия дълг, която този път ще засегне облигациите и заемите, притежавани от държавния сектор, изглежда все по-вероятна.

Това съобщава в неделя гръцкият вестник „Катимерини", цитиран от БТА.

Гръцкото финансово министерство е изготвило анализ за държавния дълг до 2020 г., който включва и сценария за двугодишно продължение на усилията за намаляване на бюджетния дефицит след 2014 г.

Ако удължаването на срока бъде разрешено от международните кредитори на страната, исканият от кредиторите пакет с икономии на стойност 11,5 млрд. евро ще бъде осъществен в рамките на четири години, а не на две.

По този начин рецесията ще бъде ограничена до 1,5% през 2013 г., а страната ще се върне към растеж от 2% през 2014 г. В противен случай брутният вътрешен продукт (БВП) ще се свие с с около 3% следващата година и с около 0,6% през 2014 г.

За тази година се прогнозира рецесия от 7%, но данните от първото шестмесечие показват, че тя може да се ограничи до 6 процента, отбелязва изданието.

Видимото нежелание на страните от еврозоната да се съгласят на допълнителни заеми за Гърция предизвика нарастващи призиви за втора „подстрижка" на гръцкия дълг, посочва изданието.

Тя ще се отнася до облигациите, притежавани от Европейската централна банка и националните централни банки на страните от еврозоната, както и до държавните заеми, отпуснати основно чрез Европейския стабилизационен механизъм.

Европейски представители заявиха за „Катимерини", че ако двугодишното удължаване на срока бъде прието, някаква форма на намеса на държавния сектор в намаляването на гръцкия дълг ще бъде неизбежна, посочва БТА.

Междувременно вестник „Велт ам зонтаг" съобщи, че френският президент Франсоа Оланд и германският канцлер Ангела Меркел, които се срещат в четвъртък в Берлин, имат разногласия за финансовите помощи за Гърция, като Германия отказва нов спасителен план.

Германското правителство отказва трети спасителен план за Атина, както и да се дава отсрочка на Гърция да оздрави финансите си с аргумента, че повече време значи повече пари, пише изданието, позовавайки се на европейски източници, уточнява АФП.

В сряда говорителят на Меркел заяви, че тя се придържа към действащото споразумение за задълженията на Гърция, в което й се дава срок до 2014 г. да оздрави финансите си и да извърши структурни реформи, които Атина обеща в замяна на финансовото си спасяване. Според източник на вестника тази позиция се защитава и от други европейски страни като Финландия, Естония и Словакия.

На обратната позиция са Франсоа Оланд и някои южни европейски страни, които са готови да отпуснат нови помощи на Гърция, за да се избегне нейно излизане от еврозоната.

В. „Файненшъл таймс" писа в сряда, че Гърция ще поиска разсрочване на плана си за строги бюджетни мерки и удължаването на срока на изпълнението му с две години до 2016 г. В същото време германският вестник „Шпигел" информира, че Гърция трябва да спести до 14 млрд. евро в следващите две години вместо предвижданите досега 11,5 млрд. евро.

Тази преоценка на необходимите икономии е направена от тройката на кредиторите на Гърция (Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд), отбелязва АФП. През септември тройката ще поднови надзора си върху гръцката финансова ситуация. От инспекцията на тройката през септември ще зависи и отпускането на поредния транш от заемите за Атина на стойност от 31,5 млрд. евро.

Налага се Атина да спести повече пари от предвиденото заради проблемите с приватизацията и по-ниските постъпления от данъците, твърди изданието.