Как България помогна за откриването на Божествената частица

Как България помогна за откриването на Божествената частица

Частиците никога нямаше да придобият маса, никога нямаше да съществуват, нямаше да имат заряд. Затова е толкова голямо това откритие!, заяви доц. Владимир Генчев от БАН. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Участието на учени от БАН в експеримента в ЦЕРН в търсене на т. Нар. Божествена частица хигс бозон е донесло на България над 5 млн. долара, съобщи доц. Владимир Генчев.

Ръководителят на екипа от учени от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАНобясни, че България участва основно в две направления - в изграждането на адронния клариметър и йонните камери.

„Може да се каже, че дизайнът на клариметъра, семплингът и определянето на херметичността е направено с българско участие и български изчисления. Половината от детектора - 700 тона абсорбени плочи, са произведени в КЦМ „Гара Искър", което е донесло на страната ни над 5 млн. долара," заяви доц. Владимир Генчев.

Той подчерта още, че високоволтовите захранвания за адронния клариметър са разработка, направена в Института за ядрени изследвания към БАН, и в момента захранват фотодетекторите на адронния клариметър.

Той допълни, че най-голямото участие на България е в дизайна, производството, тестването, интегрирането на камери със съпротивителни плоскости, като за производството им в Ядрения институт на БАН е създадена и оборудвана специална лаборатория.

В момента българските учени участват в поддръжката на тези камери, в набора на данни и в тяхната обработка.

В момента в Европейския център за ядрени изследвания участват 39 страни, 193 института и 3300 учени.

Доц. Владимир Генчев обясни, че същността на откритието е, че всички частици се раждат без маса и при преминаването им през полето на Higgs бозона, те придобиват маса.

„Представете си, ако не съществуваше тази частица, която придава маса, какво би станало? Всяка една частица без маса се движи със скоростта на светлината. Частиците никога нямаше да придобият маса, никога нямаше да съществуват, нямаше да имат заряд. Затова е толкова голямо това откритие!," заяви доц.Владимир Генчев.

Изследването в ЦЕРН ще продължи още няколко години. Работата по международния проект е започнала преди 20 години и до този момент са вложени 10 млрд. швейцарски франка.

Като най-големи ползи от този експеримент доц. Владимир Генчев посочи производството на свръхпротони, на кристали, адронната терапия и сноповете, с които могат да се облъчват пациентите с рак.

Според българския учен най-ценното по време на експеримента е обучението на човешкия ресурс.

За изминалите 20 години в експеримента в ЦЕРН са участвали повече от 40 български учени, около 40 студенти, които са направили дипломни работи, 10 от тях са с докторски дисертации и в момента работят в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН.