В България също може да се практикува индустриален туризъм, като ече четвърта година първата българска фабрика за стъкло предоставя възможност на туристите да наблюдават производството, да се включат в декорацията на изделията и дори да влязат в изстинала пещ за стъкло и с въображението си да се насладят на стъклената река.
Това научи БТА от управителя на компанията-наследник на първия стъкларски завод в България, Данко Калчев, който се намира в Белослав.
Става въпрос за Фирма "ИНХОМ", създадена през 1997 година с частни капитали като среден стъкларски завод, който запазва и развива технологията за производство на Белославско стъкло от 1893г.
Най-предпочитани за практикуване на такъв вид туризъм са юни и септември, показват наблюденията на Калчев.
Годишно посещенията в завода са между седем и осем хиляди и спрямо миналата година се отчита ръст от 10-15%. Основните посетители са от Русия, Украйна, Франция, Германия и Скандинавките страни. От българските туристи да се насладят на стъкларство идват основно ученици.
Заради високите температури и необходимостта от специални умения, посетителите нямат възможност сами да си направят стъклени изделия. Те обаче могат да се включат в декорирането на сувенирите от стъкло.
Хората искат да опитат от допълнителната обработка на стъклото - да нарисуват върху стъклена форма или шишенца, и да си ги отнесат със себе си като спомен, че са го направили в промишлено предприятие, разказва Калчев. При нас туристите не се разхождат като в музей, те могат да направят нещо реално, допълва той.
На почитателите на стъкларското изкуство се предлага също и разходка в стъклена пещера, която представлява 10-тонна изстинала стъкларска пещ. Стъклената река „извира" след газовата криза през 2009 г., когато спират работа четири стъкларски пещи, разказва управителят на най-старата ни стъкларска фабрика.
Единственото, което тогава ни остана, бе да ги съборим, а от елементите на тези пещи да направим символична стъклена река, в чиито води може да се разбере за сблъсъка между стъклото, светлината и водата, спомня си Калчев.
Разходката в завода заедно с декорирането на три стъклени изделия трае между 45 минути и един час. Един тур струва от три до пет лева в зависимост от това дали е само наблюдение на процеса или е включена и работата със стъкларски материали.
Следващата година българската фабрика ще навърши 120 години. Много по-стари са италианските, чешките, шведските фабрики, припомни Калчев. В тези заводи, за разлика от българския, туристи се допускат извън основното производство - в малки фабрички и ателиета.
„Ако България има целенасочена политика за привличане на туристи към неизползваемите индустриални обекти, и се обърне и към действащите предприятия, това би довело до значителни икономически приходи за местните общности и създаване на нови работни места", каза директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов.
Българският туризъм очаква ръст между 4 и 6% за тази година, отбеляза експертът. В същото време средната заетост на легловата база е около 30%. Според него това означава, че туризмът ни има възможност да се развива в пъти. За да стане средната заетост на легловата база 66%, би трябвало да се удвои броя на туристите, а това няма как да се случи, без да се използва индустриалното наследство, смята Драганов.
Според него то ще бъде с принос между 8 и 10 на сто в общите приходи на туризма, защото обектите заиндустриален туризъм може целогодишно да се посещават, а чрез съвременните изкуства те стават изключително комуникативни.
Индустриалният туризъм възниква през 1956 г. първо в стъкларските заводи, разказа Румен Драганов. По идея на президента Айзенхауер започват така наречените специализирани пътувания за запознаване с производството на кристал в Чехия с идеята впоследствие то да се пренесе в САЩ.
Второто направление на този специализиран туризъм е свързан с производството на изделия от ковано желязо. С голям интерес туристи посещават старата част на София между Халите и булевардите „Сливница", „Дондуков", „Васил Левски", където са запазени стари огради в различни стилове.
Ювелирната, кожарската индустрии, производството на дърво също са атрактивни за индустриални туристически посещения в България Голяма част от винопроизводството и насажденията на маслодайна роза в Китай са следствие на специализирани пътувания на китайски граждани в България, отбеляза Драганов. Страната е ценна банка на овощни дървета, които също могат да са предмет на специализирани туристически пътувания, смята експертът.
Използването на индустриалното наследство за туризъм и по-специално в частта му за съвременни изкуства предстои, смята Румен Драганов. По аналогия с преустроените заводи за стомана в Шефилд „Кремиковци", Захарна фабрика край София също може да се възродят за туризъм като се превърнат с европейски средства в комплекси за съвременни изкуства, които да бъдат дадени на неправителствени организации, смята експертът. В подобни комплекси може да намери място богата колекция на Боян Радев.
Освен в най-стария ни стъкларски завод, индустриален туризъм в България може да се практикува в музея на мините в Перник, в завод „Стомана" в Перник, във фабриките и централната част на Димитровград, хладилния завод в София, в който има галерия за съвременни изкуства.
