Денят след дълга
Оценките за емисията са положителни, а вицепремиерът Симеон Дянков очаква повишаване на инвестиционния рейтинг
Успех на правителството и доверие на чуждите инвеститори в България. Това са преобладаващите коментари на експертите, които "Капитал Daily" анкетира ден след като България се върна на международните дългови пазари, пласирайки петгодишни облигации за 950 млн. евро при 4.436% лихва. "Република България се завърна впечатляващо на международните капиталови пазари след десетгодишно отсъствие", гласи и изявлението на финансовото министерство.Критики все пак имаше. Те се чуха от участници на българския капиталов пазар, които бяха изолирани от емисията и не получиха книжа, макар да бяха подали поръчки. Друга по-обща критика бе, че кабинетът пропусна възможността да проведе реформи, с които да свие разходите си. Ако те бяха факт, днес правителството щеше да разполага с повече пари във фискалния резерв, с които можеше изцяло или частично да изплати падежиращия в началото на 2013 г. 818 млн. евро дълг.Цената на заемаОбщо 201.8 млн. евро ще струва на данъкоплатците изтеглянето на новия облигационен заем. Тази сума излиза, като се съберат лихвените плащания по облигациите за петте години до неговия падеж. От Министерството на финансите обясниха, че като доходност крайната цена на заема е 4.436%. Тя се формира от 4.25% лихвен купон плюс разликата между номиналната и продажната цена на облигациите. Всъщност срещу поемането на дълг за 950 млн. евро. във фискалния резерв ще постъпят 942.22 млн. евро, защото книжата са продадени на инвеститорите с 0.82% отстъпка от номиналната им стойност.Коментари, че емисията е записана при по-изгодни условия от тези, постигнати преди 10 години от Милен Велчев, направи премиерът Бойко Борисов, а късно в понеделник и самият президент Росен Плевнелиев. Сравнението им обаче е некоректно, защото сега се емитират петгодишни облигации, а екипът на Милен Велчев пусна десетгодишни. При нормални условия доходността по дълговите книжа става по-висока заради по-дългия срок, в който може да се реализират рискови събития.Има и недоволниЗаради високия чуждестранен интерес поръчки на български инвеститори не са били одобрени и цялата емисия е била купена от чуждестранни институции. Това предизвика недоволство както сред представители на управляващите дружества, така и на пенсионните фондове и банките. Те също са подавали поръчки, като част от тях са били не състезателни. При тях инвеститорът е готов да купи облигации независимо каква цена се постигне на аукциона, но въпреки това българските институции са били изключени. Една от причините е, че така Министерството на финансите успява да набере ликвидност, която се предлага от чуждестранни инвеститори, които почти със сигурност не биха си купили държавни ценни книжа, емитирани на вътрешния пазар. Логиката на такива играчи е да намерят стабилен емитент, който заради общата несигурност на пазара търси заем и приема по-висока лихва за рисковия си профил. В същото време обаче такива инвеститори се нуждаят от ликвидност и само международно търгувани облигации като въпросната емисия могат да привлекат интереса им. Обратно - ДЦК с нисколиквиден вторичен пазар просто не отговарят на техните критерии, но ликвидността е била привлекателна и за българските институции."Не мога да кажа, че сме щастливи от това, че като български инвеститори не можахме да купим от облигациите, макар че подадохме заявки. Очакваме да чуем мотива на финансовото министерство, защото в момента се получава, че ние няма ограничение да купим книжата на вторичен пазар, но това ще е на по-висока цена", коментира Даниел Петкова, изпълнителен директор на пенсионната компания "Доверие"."Условието, което аз зададох, беше, ако има достатъчно интерес, тази емисия наистина да е за външни инвеститори. А не инвеститорите, които са на вътрешния пазар, да отидат и да си купят български дълг, само че от Лондон или от Люксембург, и да се презапасят. Така и стана – имахме достатъчно голям интерес и това ни позволи да отсеем тези, които участват на българския пазар. Не е редно да са и във външната емисия", каза за "Капитал Daily" вицепремиерът Симеон Дянков (виж интервюто).
Подробности за емисията
Облигациите са 5-годишни и падежът по тях е на 9 юли 2017 г. Желаещите да купят от българските облигации пък са подали поръчки за 6 млрд. евро, което означава, че търсенето надхвърля повече от пет пъти предложеното количество.
"Петкратното презаписване на емисията показа големия апетит за български риск. Интерес имаше от инвеститори Близкия изток, Азия, Европа и САЩ - това също говори за успеха на емисията. Със сигурност фактори като изхода от гръцките избори и срещата на върха в Европа спомогнаха да се получи позитивна подкрепа от пазарите, но не мога да кажа, че само тя бе определяща. Книжа бяха поръчани включително и от инвеститори, които държат от облигациите, падежиращи догодина", коментира Григорий Ананиев, директор "Капиталови пазари за България и Румъния" в Citibank. По данните на финансовото министерство 25% от книжата са закупени от британски институции, 17% от германски, от Австрийски - 13%, от САЩ и американски офшорки - 9%, от швейцарски компании - 7%, от френски и италиански по 5%. Девет процента са придобити от азиатски инвеститори и 10% е разпределението сред останалите купувачи, чиято национална принадлежност не може да се определи.
В инвестиционни фондове пък са попаднали 43% от новата емисия. Банки са получили 19%, застрахователни и пенсионни фондове са купили 14%, хедж фондове държат 12%, и други 6% са купени от централни банки. Последните 6% от емисията са попаднали в инвеститори, които не могат да се причислят към класическите инвеститорски профили.
Григорий Ананиев, началник "Капиталови пазари за Румъния и България", Citibank
Между България и Румъния има разлика. Румънските CDS се търгуват на ниво 400 базисни точки, а българските деривати днес са на 300 базисни точки. Оттам рисковата премия за Румъния е по-голяма с един процентен пункт. Една от причините за това е по-високият дял на държавния дълг спрямо брутния продукт в Румъния. По-добре от България пък стои Латвия, при която тези деривати са на ниво 260 точки. Няма механизъм, който директно трансферира равнището на нивата на доходност по държавните облигации върху лихвите на вътрешния пазар, но сигналът е положителен. Емисията бе успешна и очаквам, че ще има активен вторичен пазар, тъй като бе задоволен само чуждестранният интерес, а има български инвеститори, които сега ще трябва да закупят облигациите на вторичния пазар и на него също ще се създаде търсене.
Даниела Петкова, главен изпълнителен директор, ПОК "Доверие"
Не мога да кажа, че сме щастливи от това, че като български инвеститори не можахме да купим от облигациите, макар че подадохме заявки. Очакваме да чуем мотива на финансовото министерство, защото в момента се получава, че ние няма ограничение да купим книжата на вторичен пазар, но това ще е на по-висока цена, отколкото ако облигациите ни бяха продадени на първичния пазар. В този смисъл не разбирам защо като български инвеститори трябва да получим облигацията на по-висока цена, в крайна сметка всичко е за сметка на нашите клиенти. В качествено ниво няма разлика между вътрешните ДЦК и тази международна емисия. Разлика има в доходността. Всичко, което купуваме или продаваме, е за сметка на клиентите ни.
Димитър Чобанов, макроикономист, УНСС
Според мен емисията е пълен неуспех на правителството, защото в последните две години можеше да се води такава политика, че днес заемът да се изплати, а не да се рефинансира. Затова лихвените плащания в размер на близо 200 милиона евро са си чист неуспех за кабинета. Може да се разглеждат като успех само на фона на риска да платим дори и повече лихви, ако инвеститорите бяха потърсили по-висока доходност. Сигурни печеливши са само посредниците и тези, които купиха на първичен пазар, защото при сегашното съотношение между риск и доходност сделката не е лоша.
Редно е правителството да не решава от името на пазара дали да разпредели книжата само сред чуждестранни инвеститори, или да остави част от облигациите и на български компании. Друг позитив идва и от гледна точка на финансовата сметка на платежния баланс, защото това ще е валутен приход, който ще се отчете като чуждестранна инвестиция.
Десислава Николова, старши икономист, Институт за пазарна икономика
Емисията определено е с добри показатели. Сравнение със страни от ЕС, като Испания например, показва, че може нашите облигации да се пласират при по-ниска доходност от аналогичните на държави, чийто кредитен рейтинг е по-висок. Това определено е много добър резултат, но отново се потвърждава неадекватността на рейтингите и че няма връзка между рейтинга, присъждан на една държава, и цената, която постига от пазарите при опита й да се финансира. Отпаднаха въпросите за финансиране на падежиращите облигации, защото тази емисия ни решава въпроса не само с тях, но и с набирането на 2/3 от нужното финансиране за следващите шест месеца.
